Новият управителен директор на Международния валутен фонд Кристин Лагард призова страните членки да увеличат заемния капацитет на институцията с цели $500 млрд. Фондът твърди, че може да му се наложи да предостави помощ от $1 трлн. на затруднените правителства през следващите няколко години, а настоящите ресурси не са достатъчни.
Правителствата обаче ще трябва да бъдат упорито увещавани, за да отпуснат тези средства. Те подозират, че се готви схема за спасяване на закъсалите европейски държави, а смятат, че Европа разполага с достатъчно собствени ресурси, за да се справи с проблемите си. И са прави, но пропускат един по-голям проблем.
Икономическата криза от последните четири години показа, че светът се нуждае от световен кредитор от последна инстанция, каквато беше и първоначалната функция на МВФ. Това означава, че фондът трябва да се сдобие не просто с повече финансови средства (при това повече пари от поисканите от Лагард), но и да му бъде позволено да работи по нови правила за достъп до тези средства и да въведе нова управленска структура и стратегия. И тези реформи трябва да бъдат реализирани в синхрон.
В изявление от миналата седмица Лагард обвърза искането за нови средства със „спешната нужда от колективни усилия за ограничаването на дълговата криза в еврозоната“, като така изтъкна най-слабата причина за подсилването на фонда. Отговорът на Министерството на финансите на САЩ беше кратък: „Европа има капацитета да реши проблемите си.“ Американският финансов министър Тимъти Гайтнър дори предупреди колегите си, че САЩ нямат намерение да набавят допълнителни ресурси за МВФ. Управителят на Bank of Canada го подкрепи.

Колебанията на Европа

Начинът, по който Европа се справя с икономическата си криза, е достоен за съжаление, а разходите за този сериен провал на европейските лидери са товар за останалите държави по света. Осигуряването на нови помощи за случайните наблюдатели, пострадали от европейските колебания, е едно, но да се иска от другите членки на МВФ (включително от много по-бедни страни от Франция или Германия) да се притекат на помощ на Европа, добавя и обида към страданието.
Европа има средствата да реши проблемите си, както твърдим от месеци. Единственото, което й липсва, е воля.
Въпреки това светът наистина се нуждае от един реформиран МВФ. Когато икономическата криза удари за първи път, опитите за съгласуване на отговора на отделните страни под направлението на фонда бяха внушителни и помогнаха за успокоение на нервите. Но ефектът от този отговор отшумя. Специалното сътрудничество е на преден план, а ролята и целта на МВФ отново са неясни.
Това обаче води до допълнителни разходи. Международното прехвърляне на икономическото напрежение е най-интересният аспект на настоящата криза. Целта на МВФ винаги е била да функционира като световна институция, способна да понижи финансовия риск преди кризата и да съгласува опитите за приспособяване след кризата. Сега такава институция е необходима повече от всякога.
Част от изискванията са за допълнителна финансова помощ. Правителствата на държавите - членки на МВФ, предприеха действия да подсилят финансите на МВФ. Членките на МВФ например наскоро обещаха да отпуснат още 150 млрд. евро. Твърди се, че в опит да набере повече нови ресурси Лагард притиска Бразилия, Китай, Индия, Япония, Русия и големите износителки на петрол.
В най-новите доклади за балансите на МВФ „квотите“, т.е. сумите, които правителствата се ангажират да внесат в МВФ като условие за членство, бяха удвоени до около $750 млрд. Вноските на държавите членки бяха коригирани, за да увеличат правото на глас на големите, бързорастящи и новоразвиващи се държави. Предстои да излезе следващият доклад. Той трябва да продължи призивите за увеличение на финансовия капацитет.

Парични запаси

Причината е, че МВФ, за разлика от една централна банка, не може да печата пари. За да действа по-ефективно (макар и с точно определени цели), подобно на нещо като световна централна банка, МВФ се нуждае от повече средства и по-голяма финансова гъвкавост.
Например правителствата трябва да изготвят процедура, която да позволява в спешни случаи фондът временно да отпуска т. нар. специални права на тираж (СПТ). Те са „валутата“ на МВФ, която правителствата могат да държат заедно с националните си валути в резерва. Всъщност издаването на нови СПТ увеличава световните парични запаси. Фондът би могъл да размени новите си СПТ за национални валути и да ги отпуска като заем на затруднените правителства. Това ще прибави нещо по-предсказуемо и систематично към настоящите споразумения, които разчитат на специални суап линии с Федералния резерв на САЩ и с други централни банки.
Всеки опит за разширяване и подсилване на МВФ трябва да включва и по-добри правила за контрол на достъпа на държавите членки до банковите сметки на МВФ. В момента достъпът често е много бавен. МВФ трябва да си постави като цел да предоставя по-бърз достъп на правителствата до помощ, при условие че те предварително са отговорили на изискванията чрез следване на добри политики.
Отново беше постигнат напредък: МВФ разполага с „гъвкава кредитна линия“ и готви нова „предпазна ликвидна линия“. И двете позволяват по-бърз достъп до финансиране на страните, които отговарят на изискванията. Но още по-голямо внимание трябва да се обърне на скоростта. Отговорът тук е в надзора. МВФ вече контролира финансовите политики на държавите членки, но в нормални условия този надзор не се взема на сериозно. Фондът упражнява дори още по-слаб натиск върху правителствата, отколкото по-повърхностния надзор на агенциите за кредитен рейтинг, да речем.
В резултат традиционният цикъл става следният: прогнози, преди да удари кризата, а след това икономии, следени от МВФ. Предкризисният надзор трябва да получи по-голяма публична важност, което ще го направи и по-плашещ. Тогава страните в добро икономическо положение и невинните наблюдатели, пострадали от грешките на Европа и други страни, биха могли да получат допълнителна помощ по-бързо и без да бъдат заклеймявани.
Нека повторим, че новият директор на МВФ, която е европеец, както повелява традицията, е уязвима към обвинения в специално отношение и конфликт на интереси. Реформата на МВФ трябва да прекрати практиката да се назначава европеец на ръководния пост на фонда и американец начело на Световната банка. Тази възмутителна практика не е оправдана. Добавете това в списъка с реформи на МВФ.