Разведряването на икономическия хоризонт в началото на изборната 2012 г. все още никак не прилича на „Утрото на Америка“ на Роналд Рейгън.
При управлението на президента Барак Обама американската икономика избегна заплахата от рецесия с двойно дъно в средата на 2011 г. и вече започва да възвръща силите си. Ръстът се е ускорил през четвъртото тримесечие на миналата година до 18-месечен връх от 2,8%, след като през предходния период беше 1,8%.
Скоростта на възстановяването обаче все още остава доста по-ниска от отбелязаната в годината, когато президентът Роналд Рейгън бе преизбран. Подобно на Обама, Рейгън бе изправен пред задачата да се справи с рецесия, която за времето си се смяташе за най-тежката след Голямата депресия. И пак подобно на Обама, загуби подкрепата си в Конгреса при междинните избори.
„Растежът напредва, но просперитетът ни убягва“, казва Нийл Сос, главен икономист на Credit Suisse в Ню Йорк, асистент на бившия председател на Федералния резерв Пол Волкър от 1981 г. до 1983 г.
През последните три месеца на 1983 г. брутният вътрешен продукт регистрира годишен ръст от 8,5%, с което записа трето поредно тримесечие на растеж над 8%. При 8,5% безработицата миналия месец беше едва две десети от процента над отчетените през декември 1983 г. Разликата е, че по онова време безработицата беше намаляла с 2,5% само за 12 месеца. За сравнение през 2011 г. заетостта се е увеличила с по-малко от 1%.
Поддръжниците на Обама със сигурност се надяват да повторят прецедента, при който Рейгън спечели втория си мандат, докато икономиката обръщаше посоката. Не бива да забравят обаче, че републиканецът Рейгън имаше едно предимство на своя страна – рецесията при първия му мандат беше резултат от високата инфлация, която Федералният резерв после успя да парира с повишаване на лихвените проценти.

Световен кредитен крънч

Сега най-голямата икономика в света се бори с последиците от глобалния кредитен крънч, причинен от срива на жилищния пазар и рекордната задлъжнялост. Професорът по икономика в Харвардския университет Кенет Рогоф предупреди, че възстановяването от тази токсична криза ще е по-трудно.
„Дълбоката финансова криза, съчетана с рецесия, е много по-различен проблем, коментира Рогоф в интервю, дадено в швейцарския град Давос миналата седмица. Рецесията, с която трябваше да се справя администрацията на Рейгън, беше много типична, причинена от затягане на паричната политика. Аналогията е неуместна.“
Демократът Обама наследи икономика, която започна да се свива през декември 2007 г. по време на управлението на президента Джордж У. Буш и която бе задълбочена от трусовете на финансовите пазари след колапса на Lehman Brothers Holdings през септември 2008 г. Когато Обама пое властта през първото тримесечие на 2009 г., БВП се свиваше с годишен темп от 6,7%.
Историята показва, че възстановяването на икономиката изисква повече време, когато идва след финансови кризи, твърдят икономистите Кармен Райнхарт и Рогоф в излязлата през 2009 г. книга „Този път е различно: Осем века на финансова глупост“. Авторите проследяват приликите между подобни кризи в 66 страни още от времето на Средновековието, включително държавни фалити, банкова паника и бум на инфлацията.
Нивото на дълг, държан от правителствата, финансовата индустрия и особено от потребителите, представлява по-голяма спирачка за САЩ сега, отколкото през 1983 г., заяви Райнхарт на 27 януари в радиоинтервю за „Блумбърг сървейланс“ от форума в Давос. През третото тримесечие на 2011 г. общото количество на дълг от домакинствата беше 86% от БВП спрямо 47% през третото тримесечие на 1983 г., сочат данни на Министерството на търговията на САЩ.
„Домакинствата нямат капацитет да продължат да действат като двигател на икономическия ръст, какъвто бяха по време на последните възстановявания“, заяви Райнхарт, старши изследовател в Института за международна икономика „Питърсън“ във Вашингтон.
Разликата във възстановяванията означава, че настроенията на електората в началото на 1984 г. са били „коренно различни в сравнение със ситуацията, пред която е изправен Барак Обама сега“, заяви Питър Харт, един от анкетьорите в екипа на демократа Уолтър Мондейл, съперник на Рейгън в президентската надпревара.
Рейгън започна годината, в която беше преизбран, с одобрение от 54% спрямо 43% за Обама, показват данни от изследване на агенция „Галъп“. Индексът на потребителското доверие Conference Board Consumer Confidence през декември 1983 г. е бил 103,6 пункта, а 43% от американците са смятали, че САЩ се движат в правилната посока, сочи проучване на телевизия Ей Би Си и в. „Вашингтон пост“.
Миналия месец потребителското доверие беше 64,5 пункта, а 30% от запитаните през януари подкрепят курса на страната.
„Рейгън можеше да говори за утрото в Америка и можеше да разчита на тази перспектива“, заявява Харт. „Основната разлика е, че този път е много по-вероятно американците да повярват в наличието на дългосрочен спад.“

Промишлено производство

През последното тримесечие на 1983 г. средният личен доход след облагането му с данъци и след коригирането му спрямо инфлацията отбелязва покачване от 4,2% спрямо същия период на предходната година, твърдят от Министерството на търговията на САЩ. През последната четвърт на 2011 г. обаче доходът се е понижил с 0,8%. Промишленото производство през декември 1983 г. се е повишило с 10,84% спрямо предходната година при подобрение от 2,95% през декември 2011 г.
В последната си реч за състоянието на съюза Обама предложи послание за преизбирането си, което разчита по-малко на силата на икономиката в сравнение с темата в кампанията на Рейгън през 1984 г. Обама наблегна върху „справедливостта“ за американците от средната класа. За да спечели втори мандат, не е нужно да постига победата на Рейгън, в която 49 щата гласуваха за него. Нужно му е просто мнозинството от гласовете.
Франклин Рузвелт, последният американски президент, който се сблъска с толкова сериозно икономическо бедствие, колкото наследената от Обама финансова криза от 2008 г., бе преизбран два пъти, въпреки че ръстът на безработицата беше два пъти по-висок от този при Обама - 16,9% през 1936 г. и 14,6% през 1940 г.