Българската икономика се влияе много от световните икономически процеси, защото е отворена. Затова не може случващото се в Европа и в еврозоната да не се отразява върху бизнес процесите у нас. Проучванията на Асоциацията на индустриалния капитал в България показват, че през тази година може да се очаква икономически растеж от около 0.5 процента, което е значително по-малко от официалните прогнози и изследвания, включително и правени от международните финансови институции и Европейската комисия. Смятаме, че ако в тази обстановка се повторят резултатите от 2011 година, ще бъде добро постижение. Секторите, белязали ръст през миналата година, който може да продължи и занапред, са традиционните – туризмът и селското стопанство. Към тях трябва да прибавим металургията, машиностроенето и електротехниката. Вероятно през първите две тримесечия ще имаме нулев икономически растеж, като оживлението ще дойде през втората половина на годината. Очаквам безработицата да се запази на равнището от края на миналата година, за което обаче трябва да се положат и определени усилия. Освен сравнително лошите макроикономически условия, бизнесът у нас ще трябва да преодолява през тази година допълнителни трудности. Една от възможностите за намаляването на ефекта от кризата в Европа и създаването на условия за икономически растеж може да стане чрез премахването на административните прегради и бариери пред фирмите. Нашата организация не престава да повтаря, че на първо място в това отношение е бързото изграждане на електронното правителство.

Трябва да се преценява ефектът от нормативните актове

На второ място е въвеждането на практиката да се проучва ефектът на въздействие върху бизнес средата на нормативните актове, които предстои да се приемат или променят. На трето място поставям мълчаливото съгласие, което на практика трябва да започне да действа, защото сега то съществува само на хартия. Защото на практика в момента в България се прилага не принципът на мълчаливото съгласие, а на мълчаливия отказ. А трябва да е обратното. Принципът на мълчаливото съгласие трябва да действа по презумпция и само в отделни случаи, предвидени изрично в закона, да влиза в действие принципът на мълчаливия отказ. Друг важен момент е методиката, по която се формират таксите за административни услуги за фирмите и предприятията, защото понякога те се превръщат във втори имуществен данък. Такъв е случаят с такса смет. По закон таксите трябва да са в размер, който покрива тяхното администриране. Такса смет обаче не е пропорционална на отпадъците, които се генерират от компаниите, а зависи от тяхната балансова стойност или данъчна оценка на материалните активи. Действително ниските данъци, с които се представяме пред инвеститорите, са предимство, но те са само част от бизнессредата. Към нея трябва да добавим обаче и сигурността на инвестициите и на инвеститорите. Това е една от най-големите ни слабости, поне ако съдим от различните класации – защитата на собствеността. Ако частната собственост не е неприкосновена, ако нейната защита не е сигурна, никой инвеститор няма да дойде и да си вложи парите у нас, защото той може да ги загуби.
Според нас икономическата политика е неутрална и създава добра среда за правенето на бизнес.

Очакваме опростяване на процедурите по европроектите

Ние обаче сме категорично против някои идеи, които се предлагат в промените на Закона за насърчаване на инвестициите. Става дума за опрощаването на социалните осигуровки за новите инвеститори, идващи у нас. В България сивият сектор не плаща осигуровки и ако и новодошлите чуждестранни инвеститори не ги плащат, няма да останат много, които да пълнят фондовете на НОИ. Опрощаването на осигуровки е нелепо спрямо чуждите компании, които вече са се настанили в страната. Получава се неравнопоставеност пред закона. Освен това се създава и официален сив сектор, а това не трябва да се допуска.
В усвояването на еврофондовете през последната година настъпи ускорение. Открити бяха много нови схеми, по които може да се кандидатства. Ние като бизнесорганизация обаче имаме още претенции за опростяване на самите процедури и за ускоряване на процеса за кандидатстване и за изплащане на парите на бенефициентите, защото еврофондовете са сериозна възможност за нашата икономика за намаляване на ефекта от кризата.