Облигациите на Италия донесоха огромна възвръщаемост тази година, но страховете, че страната ще загуби инвестиционната си оценка, отблъскват дългосрочните инвеститори, от чиято подкрепа се нуждае Рим, за да се справи с рефинансирането и да облекчи притесненията относно дълга си.
Потенциалните купувачи се безпокоят, че нови понижения на кредитния рейтинг ще доведат до изваждането на Италия от бенчмарк индексите, следени от „пасивните“ облигационни и борсово търгуваните фондове, което ще ги принуди да се освободят от активите. Положението се утежнява и от факта, че страховете изкривяват пазара за обвързаните с движението на инфлацията италиански задължения.
С контролирани в Европа общо €93 млрд. поведението на подобни фондове е от основно значение за движението на италианския пазар на правителствени облигации, трети по големина в света.
JP Morgan изчислява, че около €140 млрд. от италианския дълг е собственост на мениджъри, които следят глобални и европейски бенчмарк индекси на държавни ценни книжа, от които италианският дълг има дял от 20%.

Средна и ниска оценка

В момента Италия е оценявана със средна и ниска инвестиционна оценка от три основни рейтингови агенции, но подлежи на по-нататъшни занижавания. Крайно понижаване до „джънк“ ще доведе до изключването й от най-високо оценяваните правителствени бенчмаркови облигации и ще принуди пасивно обвързаните с индекси веднага да продадат дълга.
„Те са на ръба да премахнат някои от индексите. Рейтингът управлява бенчмарковите облигации и е законово обвързващ. Той е от основно значение за пазарната активност“,
каза Ричард Бати, икономист в Standard Life Investments, управляваща $233 млрд..
Като споменава занижаването на оценката на Гърция до джънк през 2010 г. като прецедент, JP Morgan предупреждава, че управителите на хазната на централната банка също могат да бъдат принудени да се отърват от 65 млрд. евро италиански правителствен дълг, ако страната загуби инвестиционния си статут.
Централните банки често съхраняват евро валутата си под формата на правителствени облигации. Въпреки тези притеснения и опасенията за стабилността на еврозоната италианските правителствени облигации са едни от най-добре представилите се тази година, с обща печалба от повече от 8% от бенчмарка на 10-годишния й дълг.
Търсенето на облигациите беше до голяма степен предизвикано от националните банки, които се възползваха от някои от заемите с ниски лихви през миналия месец от ЕЦБ, за да получат по-големи печалби от еврооблигациите и тези на Италия в частност.
ЕЦБ зае почти половин трилион евро по безпрецедентна тригодишна операция през декември, имаща за цел да даде свеж въздух на световните пазари, и се очаква да инжектира други 325 млрд. евро на второ подобно предлагане този месец.
„Осигуряването на ликвидност от ЕЦБ подпомага кери трейдовете, но не е достатъчно за решаване на финансовия проблем“, каза Бати. „Този пазар е лъжлив. Много е трудно за нас, дългосрочните инвеститори, да го достигнем.“
Той посочи, че клиентите на Standard Life искат от единбургския фонд да не инвестират в италианския или някой друг периферен дълг, имайки предвид, че неотдавнашният скок не елиминира риска от бъдещо занижаване.
В момента Италия е оценявана на БББ+ от Standard & Poor, А2 от Moody's и А- от Fitch, съответно ниво 3, 5 и 4 над джънк. По принцип и трите агенции ще трябва да лишат страната от инвестиционния й статут, преди да е махната от съответните индекси.
По данни на Lipper обвързаните с индекси европейски облигационни фондове са единственият вид фондове, които са привлекли акционери през първите 11 месеца на 2011 г. с чиста печалба от 2,2 млрд. евро. Пасивните облигационни фондове са особено популярни през последните години: общите нетни активи са се покачили с почти 60% до 56 млрд. евро от края на 2007 г.

Непостоянни пазари

Притесненията относно кредитната оценка на Италия са оказали неблагоприятно влияние върху защитените от инфлация облигации на пазара, които отново наброяват повече от 1/5 от европейските дългови индекси, свързани с инфлацията.
Но огромният облигационен фонд PIMCO смята, че италианските облигации в Linkers сега носят кредитни и ликвидни дивиденти, компенсиращи по-скоро само инфлационните рискове, като затрудняват преценката на инвеститорите дали носят адекватни печалби. „Инвестирането в инфлационно обвързани облигации от еврозоната е основно ...от кредитната оценка на емитента“, казват от PIMCO.
Тъй като индексите на държавните облигации, за разлика от индексите на акциите, се претеглят според пазарната капитализация, колкото по-голям дълг има една държава, толкова по-голяма тежест има той. Това е нещо, което не се възприемаше като проблем, докато европейските правителства получаваха високи рейтинги.
Но на фона на растящите опасения за просрочвания на държавните дългове поради финансовата криза някои фондове предприемат нов подход за изчисляване на претеглянето, който набляга върху способността на емитентите да изплатят дълговете си. Швейцарският мениджър на активите Lombard Odier Investment Managers използва нова рамка, която да позволява на инвеститорите да инвестират в държавен дълг въз основа на ликвидността на страната, макроикономическата сила и социалната и икономическата стабилност.
Икономическият ръст например играе основна роля в изготвянето на индекса, тъй като една по-бързо растяща икономика ще събира повече данъци, за да обслужва дълга си. Държавите с по-високо съотношение на дълга си към БВП, с по-хлабава фискална дисциплина и по-малки бюджети имат по-ниска тежест на дълга.
Lombard управлява над 2,5 млрд. швейцарски франка в пет фонда, използващи този подход, който според компанията щял да предложи допълнителна средна годишна възвръщаемост от 1,5% в сравнение с традиционните индекси през последните 10 години.
С изключение на няколко нови индекса съставянето на персонализирани индекси е трудно поради проблемите с ликвидността и ребалансирането, които са присъщи на пазара на фиксирания доход.