Дори поръчковото кино трябва да се прави професионално

Икономическата криза не може да спре кинопроизводството. Съдя по себе си – не съм престанал да работя, въпреки че много трудно намирам финансиране на проектите си. Но не се правя на щипана госпожица, а непрекъснато търся. Сега например работя по един конкурс, който получи финансиране от европейската програма “Медия“. Тя разполага с около 7 млн. евро за европейски документални филми. Кандидатства се ужасно сложно, седмица поне попълваш формуляри. Половината от парите сам си ги осигуряваш, програмата дава останалата половина. Тя покрива разходите по проучването и съставянето на сценария. После вече по други линии трябва да търсиш пари, за да заснемеш филма. Ако е подпомогнала проучването, същата програма може да подпомогне и разпространението. Сложно е наистина. Но вече получих средства и завърших проучването за моя филм „Манипулациите на прехода“. Пътувах в Естония, Германия, Румъния. И съм убеден, че този филм е нужен и полезен. Сега се готвя да кандидатствам за помощ за същия проект и от Националния филмов център.
Преди две години Националният филмов център не ми даде помощ за филма за горяните, който вече е факт, дори имаше премиера. Трябваше да снимам бързо, бях открил живи свидетели на събитията. С моя оператор тръгнахме да снимаме сами - с неговата кора, с неговата техника. С малко пари оттук-оттам започнахме. Мисля, че филмът е успешен, той е документ, той е памет. И затова държах да го направя. Намери се един евродепутат, който финансира производството на 1000 екземпляра - да се изпратят в училища, в университети по света и в Европа. Сега външно министерство иска мои филми, за да ги изпрати в българските посолства по света. Естествено, съгласен съм, макар че няма да получа нито стотинка за това.
Исках да си почина малко – да заснема един филм за чуждите турнета на Теодосий Спасов, тоя гений, който с един инструмент прави чудеса. Проектът ми не мина, не ме подкрепиха. Само че аз не съм се отказал от идеята. Младите творци правят интересни неща, макар и с малко пари. Българското кино след промените беше най ощетено, изведнъж държавата го изостави, а някога държавата даваше много пари. Но въпреки това оцелява и се развива. Друг е въпросът, че аз не харесвам голяма част от продукцията за масова консумация, която се върти по телевизиите. Започваме да се състезаваме с латиноамериканските буламачи или турските сериали. И в тези продукции се появяват хора които мислят, че киното е страшно лесна работа. И произвеждат сериали, пълни с азбучни елементарни грешки. Даже и да е поръчково, киното трябва да се прави професионално.

Станете почитател на Класа