В голяма степен прогнозите, които се дават от Центъра за икономическо развитие за очаквания растеж на икономиката, се потвърждават и от нас. Международната финансова корпорация, която е част от Световната банка, смята, че вече са налице сигналите за излизане от кризата. Според наложените критерии за тенденция на положително развитие на икономиката и за преодоляване на стагнацията може да се говори, когато две поредни тримесечия е отбелязан растеж. При българската икономика тези показатели вече се появяват, което категорично може да затвърди положителното развитие. Но и извън формалните критерии в по-голямата част от бизнес секторите трендът на развитие е твърде малък, за да заслужава внимание.

74-ти сме по конкурентоспособност

Преди известно време Световната банка представи доклада си за конкурентоспособността и иновациите на държавите. По критерия конкурентоспособност България е приблизително по средата, като има и критерии, в които показателите са по-добри. От общо 142 държави, които са анализирани, страната се нарежда на 74-то място. Добрата новина е, че изпреварваме най-близките държави, с които можем да се съревноваваме, като Румъния и Хърватия. Но за съжаление трябва да се отбележи, че сме много далече например от Турция. Тя е на доста по-предни позиции по конкурентоспособност.
По другия много важен показател на Световната банка, т. нар. правене на бизнес, България също е в добра позиция спрямо съседните държави и другите, с които може да се сравнява. Тя е с много по-положителни показатели от Румъния, от Хърватия и от Турция, като може да се каже, че достигаме нивото на Унгария. СБ е провела анализ на 183 държави, страната се намира на 59-о място. От цифрите обаче трябва да се направят изводите, за да се създаде ясна представа за мястото на страната.
Конкурентоспособността на България се базира на съществуващи и утвърдени от много години сектори. Ние сме най-конкурентни в себестойността на продуктите, които изнасяме. Това са цената на енергията, която се предлага извън границите на България, и стойността на труда. Не бих казал, че при другите показатели на себестойността на продуктите за износ.
Бавно цената на труда ще започне да расте, което означава, че в дългосрочен план това конкурентно предимство ще бъде загубено. По отношение стойността на енергията трябва да се каже, че тенденцията е същата. Ставката й се поддържа приемлива и ниска заради регулаторната рамка, която се налага от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Изводът е, че в дългосрочен план България ще изгуби двата си конкурентни фактора при стоките, които се изнасят.

Трябва да се търси производство с висока добавена стойност

Заради очакваните перспективи в конкурентоспособността при износа трябва да се търси нов елемент, който да даде висока добавена стойност на продуктите. Безспорно е, че иновациите и научните изследвания, внедрени в стоките, може да донесат устойчив и дълготраен ръст. Според мен към това трябва да се насочи развитието на износа, за да бъде той конкурентен на развиващите се пазари.
Към днешна дата иновативният износ на страната, това, което успяваме да наложим не заради ниската цена на производство, а заради добавената му стойност, е едва 3 на сто от целия експорт. А средно за Европа този показател е 16 процента, като при страните като Сингапур и Малайзия, Тайланд и Китай той достига над 25%. Интересен факт е, че фирмите между 2001 г. и 2008 г. активно са обновили своите производства. Всички големи компании в този период са извършили модернизация в технологията, като основно това е направено в частта увеличаване на капацитета и енергийната ефективност. Това означава, че те са разбрали, че предимството на ниската цена скоро ще се загуби, и то преди всички останали. Но това не е масово при фирмите, като основно изключение са фирмите само с български капитал.
Един изключително ценен актив са хората, които учат в университети извън страната. Но за тях нищо не се знае, т.е. никой не следи колко точно и къде са те. Не е ясно и къде след това практикуват. Например няма информация колко българи, ако има, работят в „Интел“ и „Епъл“ и на какви позиции са те. А това е много важен ресурс, който се губи, дори и само чрез липсата на контакт.