Всички констатации за негативи в здравеопазването, които се опитваме да персонифицираме чрез здравния министър, са погрешно адресирани. По проблемите в тази сфера абсолютно цялото правителство трябва да влезе в час. Кабинетът вече над две години и половина систематично не успява да диагностицира вярно проблемите в здравеопазването. Там са безкрайно недомислени всички движения. Не е по силите на който и да е здравен министър да определи приоритетите в здравната политика на страната. Към разработването на тази политика освен министъра отношение имат и парламентарната група на управляващите, и правителството. Иначе Бойко Борисов за пореден път може да отиграе тази ситуация чрез смяна на здравния министър, но това вече се прави два пъти. Така че практиката със смяна на бушона не решава нищо. Единственият полезен ход на Бойко Борисов е едно цялостно преосмисляне на здравната политика.
Евентуалната смяна на един министър не би могла да доведе до дестабилизация на кабинета. До нея би довело по-скоро трупането на проблеми в обществото и достигането им до критична точка. Свидетели сме как се наслагват проблеми в икономическата политика, в социалната политика, в здравеопазването. Не дай Боже, да се появят проблеми и в начина, по който работи полицията. Ако всички тези проблеми се натрупат, тогава би могло да се достигне до критична маса на обществено недоволство и дестабилизация на правителството. Персоналната смяна не би могла да доведе до подобни последици. На финала на скандала с цените на лекарствата не можем да очакваме някаква коренна промяна. Наблюдаваме покачване на цените на още редица стоки.
Големият проблем са доходите. И това не е проблем само на България, а и на целия ЕС. За съжаление не сме единствени. Изоставането на доходите и свиването на потребителското търсене са големият ни проблем.