Поевтиняването на петрола заради растящите икономически страхове разкри разделение сред водещите страни, производителки на суровината. На редовната си тримесечна среща във Виена миналата седмица ОПЕК, картелът на износителите в сектора, остави тавана за производството си на 30 млн. барела дневно. Решението да се запази статуквото дойде на фона на силни разногласия сред членките. Основният спор е между Саудитска Арабия, която не желае да свива добивите си, и Иран, който иска намаляване на обемите на ОПЕК. Главното опасение е, че цената на черното злато може да се срине, ако глобалната икономика се влоши внезапно.
Суровият петрол сорт Brent, лондонският бенчмарк, е със спад от около 25% от март насам и се търгува под $100 за барел. Credit Suisse обаче предупреждава, че стойността може да падне наполовина на това ниво, ако се стигне до нов тежък кредитен крънч. „Напоследък ни задават въпроса „Колко лоши могат да станат нещата?“ Краткият отговор, що се отнася до цените на петрола, е „много лоши“, пишат анализаторите на банката. Търсенето ще падне драстично след сериозни кризи на доверието, всички, засягащи Европа в някаква степен“, продължават специалистите. „Ще има изобилно предлагане на петрол за известно време. Цените ще паднат. В тази обстановка американският долар ще тръгне нагоре, а стойността на черното злато няма да си възстанови позициите над равнище от $80 за барел в следващите няколко години.“
Това е краен сценарий, който производителите на петрол съвсем естествено се стремят да избегнат, но мненията им за курса на действие се разминават. Предпочитаната от Иран стратегия е намаляване на добивите, за да се вдигнат цените, докато Саудитска Арабия е за по-голямо производство, което да направи суровината по-достъпна. При сегашното поевтиняване на петрола мнението в ОПЕК привидно клони към иранската позиция. Техеран е под сериозен натиск в момента, тъй като износът му на черно злато пада под натиска на западните санкции, провокирани от ядрената програма на страната. Дори Обединените арабски емирства и Кувейт, ключови съюзници на саудитците, изглеждат склонни да намалят продукцията си на фона на несигурността, която кризата в еврозоната създава. Свийте предлагането при отслабващо глобално търсене и така ще подкрепите цените, е работещата в случая логика. „В момента има неоправдано увеличаване в производството на организацията“, предупреди Юсеф Юсфи, енергиен министър на Алжир, на срещата миналата седмица. „Съществува риск от неконтролируем спад на цените до равнища, от които много трудно ще бъдат върнати.“ Както отбелязват анализаторите в Barclays Capital, тези страни членки „се съмняват в каква степен поевтиняването на петрола напоследък ще допринесе за съживяването на световната икономика предвид размера на данъчната тежест в страните потребителки.“ Има и страхове, че проблемът със суверенните дългове може да задълбочи значително търсенето на петрол, при което създаваният от ОПЕК излишък ще се влоши, ако не бъдат взети незабавни мерки.
Позицията на Саудитска Арабия е, че трябва да се избегне поскъпване на петрола, което ще потисне глобалния растеж. Иначе казано, помогнете на Европа да преодолее кризата си с патерицата на по-достъпния петрол. Доста удобен възглед предвид факта, че именно излишният саудитски петрол стои в голяма степен зад вдигането на реалното производство на ОПЕК до 31,6 млн. барела дневно, над официалната цел от 30 млн. Саудитският добив стигна 30-годишен връх през април. Поевтиняването на петрола предлага „известен стимул“ за световната икономика, твърди ресорният министър на кралството, тъй като тенденцията смъква разходите на бизнеса и потребителите. „При подобна постановка на мислене основната цел е петролът да стои възможно най-далеч от новинарските заглавия и да се стабилизира около $100 за барел“, казва екипът на Barclays. Никой от участниците в преговорите не е ръководен от чист алтруизъм, разбира се. „Страните, които не могат да произвеждат повече, ще настояват за ръст на цената, а в насрещния лагер ще демонстрират търпимост и уважение към западните икономики“, казва Малкъм Греъм-Ууд, опитен анализатор на сектора от VSA Capital. В крайна сметка решението на ОПЕК бе класически компромис – политика на изчакване.

По в. „Дейли телеграф“