Парламентът отхвърли в сряда предложението Сметната палата да направи одит на „Екоравновесие“ - общинското предприятие, което има нелеката задача да се грижи за популацията от бездомни кучета в София.
Решението на Народното събрание предизвиква, меко казано, недоумение. Само за два месеца от кучешки нападения в София загинаха двама души, а „просто“ нахапаните статистиката не ги лови. При това положение да потулваш проверката в предприятието, което отговаря за проблемния ресор, изглежда лишено от всякакви смислени мотиви.
В сряда общинските съветници от БСП в столицата дори призоваха градската прокуратура да разгледа документите от проверката на „Екоравновесие“. В тях имало данни за системни нарушения за стотици хиляди левове. Дори това обаче не е най-важното. Прокуратурата не трябва да се сезира за финансови нарушения, тя трябва да се самосезира за далеч по-тежко престъпление – за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице. Някак си неестествено е държавното обвинение да мълчи по казус, по който вече се заражда силно обществено напрежение и който в крайна сметка уби двама души – това са проф. Ботьо Тачков и 88-годишния Христо Панков. Абсурдът е толкова голям, че ни трябва само един български Артър Конан Дойл, който да го увековечи в зловещ роман - „Софийското куче“.
Защо в Столична община има заместник-кмет с ресор екология, предприятие, отговарящо само и единствено за бездомните кучета, инспекторат и половин дузина дирекции, които отговарят за сигурността на гражданите, когато столичани гинат по улиците, нахапани от подивели животни? Отговорът на този въпрос е толкова неясен, колкото неясно е решението на Народното събрание да „спаси“ от проверката на Сметната палата „Екоравновесие“. Докато от Столична община и в централната власт не дадат смислени отговори защо няма реални проверки кой не си е свършил работата с бездомните кучета в София, ще останат и съмненията за нещо задкулисно.
Баналното обяснение, че бездомните кучета са стар, наследен проблем, за който вина имат всички столичани и екоорганизации, но не и управниците, не е никакъв отговор. Примерите са навсякъде в Европа, където в столиците няма бездомни кучета или техният брой е в рамките на нормалното.