Гърция се превърна в нарицателно за финансова дисфункционалност, в идеален пример за това, какво се случва с неконкурентоспособна в глобален мащаб страна, когато балоните в пазарите й за активи претърпят разрушителна корекция.
Южна Корея и Тайван, от друга страна, са внушителни играчи в световната икономика благодарение на водещата си позиция при технологиите с добавена стойност. С общи резерви в чуждестранна валута от $700 млрд. и добро съотношение дълг/БВП от съответно 40% в Южна Корея и 34% в Тайван, националните им баланси са изключително стабилни. Затова бе удивително, че оценителят MSCI едва сега поставя Гърция под наблюдение с опция за изваждането й от фондовите индекси на развитите страни и реши да не повишава двете азиатски държави от статута „нововъзникващи пазари“. В защита на MSCI трябва да се отбележи, че икономическото развитие е само един от критериите за индексното подреждане. От голямо значение са също размерът и ликвидността на съответния фондов пазар и степента на достъпност за чуждестранните инвеститори. Именно тези показатели осуетяват изкачването на Южна Корея и Тайван в категоризацията, въпреки че продължават да са под наблюдение с такава идея. Според MSCI преразглеждането за Гърция не е провокирано толкова от дълговата криза и опасенията за излизане от еврозоната, колкото от неспособността на властите в Атина да приведат регулациите на фондовата си борса в съответствие с останалите развити страни.
Подобни контрасти в националните класификации, които се възпроизвеждат от Уолстрийт и всички видове мениджъри на активи, имат отражения върху реалния свят. Макар че все по-малко институции стриктно следват претеглянията в международни индекси като MSCI, тези анализи продължават да оказват сериозно влияние върху капиталовите потоци и вътрешната структура на инвестиционния сектор. Освен това имат силен ефект върху валутите. По същество терминологията е далеч от реалностите на динамично променящата се глобална икономика. Класификациите, въз основа на които се формират портфолиата и се организира работата на отделите за търговия, никога не са изглеждали толкова произволни, както сега, когато най-голямата заплаха за инвеститорите се крие в развитите европейски икономики, а шансът за здравословен, дългосрочен растеж е при нововъзникващите пазари на Азия и Латинска Америка.
Извършват се промени. Инвеститорите в облигации започнаха да се обръщат към индекси, претеглени за брутния вътрешен продукт например, вместо по-разпространеното базиране на пазарната капитализация, когато осъзнаха, че вторият вариант препоръчва по-сериозни вложения в страни с опасно дългово бреме, като Гърция и Аржентина. Старите навици обаче отмират трудно. Все още има огромно количество пари, разпределени според остарели класификации. Интеграцията, а сега и потенциалното разпадане на еврозоната усложниха категоризирането на страните. Членките на паричното обединение разполагат с подкрепата на съвременна централна банка с мащабни ресурси. Ако приемате това за даденост (а доскоро малко инвеститори си представяха, че може да има отцепване от еврозоната), става много трудно да определите различни статуси на отделните държави. Напълно възможно е етикети като „нововъзникващ пазар“ и „развита икономика“ да зависят от критерии, които са просто остарели или пристрастни. Трябва ли регулацията на ценните книжа да носи същата тежест при определянето на оценките, както производителността, технологичният напредък и фискалната стабилност на дадената държава?
Освен това има скрит порочен елемент във всичко това. Веднъж определена като „нововъзникващ пазар“, страната привлича различен тип средства към активи от тези, насочени към „развитите нации“. По-динамичните икономики са интересни за търсещите риск спекулативни инвеститори, които навлизат бързо, когато времената са добри, но и са по-склонни да се оттеглят при първия признак за опасност. В класическия случай на цикличност това подсилва потенциала за отлив на капитали и пазарна волатилност, които на свой ред са отличителни характеристики на нововъзникващите пазари и техните валути.
Макар и с изоставане, в ход е промяна във възприятието на инвеститорите за рисковете в отделните държави. В някакъв момент това ще доведе до още размествания в категориите, а с това и до изменение на капиталовите потоци към и от определени държави. Накрая южнокорейският вон и тайванският долар ще получат напълно заслужен тласък от изкачването на тези страни в „клуба на развитите“.

По „Маркет уоч“