Еврото вече е мъртво като валута във всеки важен аспект

Всеки, който прекарва времето си в анализи на дълговата криза в еврозоната, е добре запознат с основния въпрос в циркулация: „Кога най-сетне ще се срине единната валута?“ Може да се позабавлявате с необосновани конкретни предположения  (28 юли 2014 г. например), но истината е, че никой не знае. Еврото може да продължи нестабилното си съществуване от кризисни срещи на върха към извънредни финансови подпомагания още десетилетие. От друга страна, може да се превърне в история до края на месеца – ако Гърция не получи третия си спасителен пакет, страната може да бъде изритана и цялата еврозона да се разпадне в рамките на няколко хаотични дни.
Всъщност няма толкова голямо значение дали става въпрос за няколко месеца или десетилетие, защото в повечето си съществени аспекти еврото вече е мъртво. То вече не отговаря на преобладаваща част от критериите за работещо разплащателно средство. Тази констатация крие важен момент за инвеститорите – точно сега, когато валутата е лишена от живот и просто се клатушка като зомби, еврото нанася най-големи поражения на европейските страни. Щом обединението се разпадне, пазарите в тези държави ще могат да започнат възстановяването си, вероятно с доста бързи темпове.
Разбира се, еврото все още изглежда като валута. Има банкноти и монети и все още можете да си платите с него в някой магазин в Хамбург или кафене в Неапол. Има и централна банка, макар че привидно не е особено наясно какви са й задълженията. Има разплащателни системи и валутни пазари, които работят все едно еврото е пълноценна част от глобалните капиталови пазари. Въпреки това, ако се замислите малко повече, то не е валута във всеки смисъл на думата. Валутата е не просто банкноти и монети, а универсално признато средство за размяна, актив за съхраняване на стойност във времето и начин за улесняване на търговията на големи разстояния. Това е причината за развитието на хартиените пари, а еврото реално вече не покрива тези критерии.
Вземете за пример лихвените проценти. В Германия доходността по 10-годишните правителствени облигации е под 2%, в Испания е близо 7%, а в Италия малко над 6%. За Гърция по-добре не питайте. Цената на заемното финансиране има значение както сама по себе си, така и защото представлява бенчмарк за лихвите в цялата икономика. Някои страни не могат да използват еврото при внос заради страховете, че драхмата или лирата могат да го заменят. Вече има информации, че трейдърите на петрол отказват да правят доставки за клиенти в Гърция. Причината е, че след шест месеца, когато ще настъпи падежът на плащанията, може да не си получат дължимото във валутата, в която е била сключена сделката, а в много по-евтина такава. Испания е на път съвсем скоро да се окаже в същото положение. Петролът е суровина, която се пласира доста лесно по целия свят. Защо тогава трейдърите да я продават на страна, където им риск от неизпълнение на финансовите ангажименти, когато има толкова много алтернативни клиенти?
Междувременно парите изтичат към сигурните убежища. Лондонските посредници на недвижими имоти отчитат силен интерес от заможни купувачи от еврозоната, които търсят варианти да вложат парите си. Жилищата в британската столица очевидно изглеждат безопасен залог. Швейцарските банкери са залети от кеш, който излиза от Италия и Германия. Всеки по-заможен иска поне част от състоянието му да е извън еврозоната заради перспективата от срив. Нито едно от тези неща не се наблюдава при функциониращите валутни съюзи. Направете сравнение с американския долар, който на практика е единна валута за преобладаващата част от цял континент. Представете си например, че компания в Алабама трябва да плаща три пъти по-големи лихви по заемите си от конкурент в Мейн, въпреки че е в същата сфера и със същата кредитна история, но просто има нещастието да е в грешната част на страната. Или пък че компания в Бостън не може да внася автомобили в долари, защото доставчикът в Детройт не приема парите й? Или че хората в Тексас купуват жилища в Калифорния, за да се защитят от потенциален разпад на валутното обединение? Много скоро икономиката на САЩ ще престане да функционира, а статутът на долара като валута ще бъде поставен под въпрос във всеки значим аспект.
Точно такава е ситуацията в еврозоната. Еврото вече не е валута в повечето истински важни отношения. Не става въпрос просто за семантика и инвеститорите трябва да разберат това. Когато дадена валута престане да работи, последиците за икономиката са незабавни. Търговията секва, инвестициите биват отложени, капиталът изтича, много бързо безработицата тръгва нагоре, а производството спада. Именно това се случва в европейското парично обединение днес.

По „Маркет уоч“

Станете почитател на Класа