„МВФ еволюира от механизъм за ликвидност в банка. Така МВФ не запазва нито юридическата или институционалната си роля, нито способността си да се справя с рискове“, заяви Bundesbank в месечния си доклад. Банката съобщи, че фондът с право помага на Гърция, Ирландия и Португалия да се спасят, но допълни, че нивото на мониторинг се понижава, а стандартите „се разводняват“. Мащабът на заемите рискува да „съсипе институционалната структура на МВФ“. Безпрецедентните критики дойдоха, след като главният директор на МВФ Кристин Лагард призова за спешни мерки в целия свят, за да се избегне нов световен спад, пише Амброуз Еванс-Причард. Въпреки че похвали последните спешни мерки на централните банки на САЩ, Европа и Япония, Лагард заяви, че те не са достатъчни, за да гарантират възстановяването. Европейците трябва да активират новия си механизъм, а САЩ трябва да предотвратят „драстично затягане“ на фискалната политика по-късно тази година. Неуспешното изпълнение на тези цели „ще бутне страната от така наречената фискална скала“ и ще понижи ръста на американската икономика с до 2%. Тя заяви, че това ще създаде „сериозна заплаха за световната икономика“. Лагард също така посочи, че развиващите се икономики трябва да укрепят защитата си срещу „потенциален свръхизлишък“ чрез „допълнителни стимули“, ако е необходимо.
Силните критики от страна на Bundesbank срещу фонда смаяха Вашингтон, където членовете на борда на директорите от Азия и Латинска Америка смятат, че МВФ върши работата на Германия, тъй като е поел твърде голям риск в опита си да запази единството на еврозоната. В МВФ са ядосани от начина, по който фондът се въвлича в лошо структурирани спасителни програми. Фондът отказа да отпуска повече пари на Гърция с аргумента, че страната не може да възстанови икономическата си жизнеспособност, освен ако институциите на ЕС не поемат загубите. Кейнсианският екип на Лагард е в пълно противоречие с германските ястреби и поддръжници на твърдите пари. Изтекла информация от германското Министерство на финансите разкрива, че МВФ преди е бил наричан „Фонд за максимална инфлация“, след като е излязъл с идеята, че скок на инфлацията може да възстанови икономиката. Германия избегна спада до този момент, но има признаци, че прекалените икономии и задълбочаващият се срив в Южна Европа започват да поглъщат страната. Германският индекс на потребителското доверие IFO се понижи през последните пет месеца и потъна до най-ниското си ниво този месец от средата на 2009 г. насам. Capital Economics съобщи, че сривът на индекса на очакванията към промишленото производство сочи 10-процентно понижение на промишленото производство. „Само въпрос на време е, преди икономиката да започне да се свива“, казват от Capital Economics. ОИСР очаква „лека рецесия“ в Германия със сериозни вторични ефекти за финансово затруднените държави от Икономическия и паричен съюз (ИПС), които разчитат на германския локомотив да ги тегли напред. Дипломати от ЕС от своя страна заявиха, че специален екип работи по планове за увеличаване на Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) или спасителния фонд от €500 млрд. до €2 трлн., като предлага гаранции на частните кредитори за съвместни инвестиции. Пакетът трябва да е готов до началото на ноември. Въпреки че има подкрепата на германското правителство, той може да се сблъска с проблеми в Бундестага и финландския парламент, тъй като излага данъкоплатците на по-големи загуби в случай на просрочване на задълженията. „Винаги намираме решение накрая“, заяви служител.


По в. „Дейли телеграф“