Европейските лидери ще се съберат отново следващата седмица, за да обсъдят вариантите за задълбочаване на икономическия и паричен съюз и отстраняване на недостатъците в еврозоната. На дневен ред ще е спорният въпрос за отделен централен бюджет за валутното обединение. Има две концепции за подобно обединение на средства.

Първата и по-ограничена идея предвижда използването на ресурса, за да бъдат насърчени членките на еврозоната да извършат икономически реформи с потенциални краткосрочни разходи. Този подход на своеобразни стимули е предпочитан от Германия, където е разглеждан основно като алтернатива на еврооблигациите. Втората идея е парите да бъдат насочени в подкрепа на правителствата в еврозоната, чиито икономики са най-силно засегнати от т. нар. асиметрични шокове – външни развития, които удрят някои държави повече от други. Подобна стабилизираща роля на бюджета е желанието на Франция.

Докладът, който по програма председателят на Европейския съвет Херман ван Ромпуй трябва да изнесе пред лидерите следващата седмица, вероятно ще очертае функцията за стимулиране като преход към по-решителни мерки. Вторият вариант, на свой ред, налага промени в договорите на Европейския съюз (ЕС). Всяка крачка към общ бюджет вероятно ще зависи от споразумение по това, което колебливо бива наричано „уговорки с договорен характер“ - контракти, които обвързват правителствата с определени икономически реформи. (Миналата седмица Европейската комисия (ЕК) предложи сходна концепция под името Инструмент за сближаване и конкурентоспособност. Разликата е, че тя ще се съсредоточи върху проблемни страни, докато идеята на съвета се отнася до всички членки на еврозоната.)

Това, което все още не е обсъждано открито, е колко големи трябва да бъдат тези бюджети. Според официални представители, които се занимават с въпроса, ограниченият и насочен германски общ бюджет ще изисква около 0,2% до 0,3% от съвкупния брутен вътрешен продукт на еврозоната. За по-мащабния френски вариант ще са необходими около 1,5-2% от икономическото производство. Германската идея ще струва съответно €20-30 млрд. годишно, а френският над €150 млрд. Първият може да бъде покрит с данък върху финансовите транзакции в паричното обединение – ЕК изчислява приходите от него на €57 млрд. годишно, ако целият ЕС го въведе. Налогът обаче ще е недостатъчен за бюджет със стабилизираща роля. Въпросът с обезпечаването на финансовата рамка е труден и ще остане за по-далечен етап. Тази дискусия няма да се състои, преди да има споразумение по седемгодишния бюджет на ЕС, което се очаква да бъде постигнато на друга среща на високо равнище идния месец.

 

По в. „Уолстрийт джърнъл“