Проблемът на Индия не е девалвацията на рупията, а слабият износ. Индийският министър на финансите Паланяпан Чидамбарам се бори с валутните пазари от два месеца, като се опитва да спре обезценяването на индийската рупия от 55 за долар през май до 65 тази седмица. Той установи, че да владееш валутните пазари е още по-трудно от това да владееш океанските вълни.
Чидамбарам трябва да спре да опитва. По-слабата рупия сама по себе си не е нещо страшно. Вместо да подкрепя трескаво националната валута, индийският финансов министър трябва да вземе на мушка структурните проблеми в икономиката, заради които и местните, и чуждестранните инвеститори загубиха вяра в някога бляскавата индийска история. Обезценяването на рупията е политическо, а не икономическо бедствие. Девалвацията оскъпява вноса и повишава инфлацията в навечерието на следващите парламентарни избори, до които остават само осем месеца.
В опит да подкрепи рупията, правителството увеличи вносните мита върху златото и трайните потребителски стоки и повиши краткосрочните лихви, за да обуздае валутните спекулации. Това, което е лошо за изборните перспективи, обаче може да е добро за една икономика с дефицит по текущата сметка, достигащ 4,8% от брутния вътрешен продукт (БВП). По-евтината рупия ще насърчи износа и ще обезкуражи вноса. Инфлацията ще подкопае част от тези несъмнени преимущества. В действителност обезценяването на рупията от 45 до 60 за долар между 2011 и юни 2013 година изобщо не увеличи износа: предимствата бяха неутрализирани от високата инфлация и отвратителния бизнес климат. Износът обаче нарасна с 12% през юли, което навежда на мисълта, че националната валута най накрая може да е поевтиняла достатъчно.
Опасността сега е, че затрудненото положение, в което е изпаднала индийската икономика, ще задуши всяка наченка на бум на износа още в зародиш. Растежът на БВП се забави до 5% миналата година, след като препускаше с 8,5% в продължение на едно десетилетие. Промишлеността, а и износът, преди да отчете леко повишение в последно време, изпаднаха в застой. Инфлацията е висока. Дефицитът по текущата сметка е почти два пъти над нивото, което според централната банка е устойчиво. Преди година рейтинговите агенции заплашиха да понижат кредитния рейтинг на Индия до спекулативно равнище. Чидамбарам бе извикан обратно в министерството на финансите, за да предотврати изпълнението на тази присъда. Той намали фискалния дефицит от 5,8% на 4,9% от БВП и обеща по-нататъшно съкращение тази година. Чидамбарам започна реформи, сред които е либерализирането на достъпа до индийския пазар за гиганти в сферата на търговията на дребно като Wal-Mart Stores.
Надеждата бе, че фискалната дисциплина, гарнирана с реформи, ще съживи апетита на инвеститорите и ще предизвика икономически подем преди изборите. Всичко вървеше по план до май: инфлацията спадна, лихвите бяха понижени на три пъти и в страната се вляха 20 милиарда долара чуждестранни инвестиции. След като обаче председателят на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ Бен Бърнанке обяви, че скоро ще започне да намалява обема на програмата за количествено облекчаване, което доведе до покачване на лихвите, милиарди долари изтекоха от нововъзникващите пазарни икономики към САЩ, в търсене на по-висока доходност. Валутите на всички страни с нововъзникващи икономики, включително индийската, изпаднаха в колапс.
Служители на индийското министерство на финансите твърдят, че курс от 65 рупии за долар е неоправдан, явен случай на преминаване на граници. Те са забравили две максими на Джон Мейнард Кейнс. Едната гласи, че хората най-накрая ще направят рационалния избор, но едва след като са опитали всички алтернативи. Втората е, че пазарите може да са ирационални по-дълго време, отколкото човек може да остане платежоспособен. Резервите на Индия от чуждестранна валута са солидни и възлизат на 280 милиарда долара. През идната година обаче настъпва падежът на външни дългове от над 170 милиарда долара, така че изчерпването на запасите не е вариант. Чидамбарам търси други начини за преодоляване на дефицита по текущата сметка: квазисуверенни облигации, либерализиране на взимането на кредити от компаниите зад граница и специална емисия облигации за индийци в чужбина.
Привличането на долари обаче не е достатъчно. В основата на забавянето на икономиката е една негласна инвестиционна стачка на индийските предприемачи, които са отблъснати от ужасния бизнес климат. Корупцията е основен проблем. В сфери като търговията с недвижими имоти, природните ресурси и държавните поръчки, честният бизнес отдавна е невъзможен. Може обаче да бъде правен нечестен бизнес с подкупи и тези части от икономиката да продължат да растат. Даването на рушвети стана по-трудно, а понякога и невъзможно в последно време, след като съдии активисти започнаха да разследват измамите, подкрепени от нов закон за правото на информация, който постави правителствените документи под обществен контрол. Резултатът: чиновниците спряха изобщо да завеждат документи.
Мнозина индийски бизнесмени казват, че ще инвестират по-скоро в чужбина, отколкото в страната. Apollo Tyres (APTY), най-големият производител на автомобилни гуми в Индия, придоби Cooper Tire & Rubber (CTB) в САЩ и обяви, че следващите инвестиционни приоритети на компанията са в Сърбия, Китай и Мексико. Ако Чидамбарам не може да ентусиазира индийските бизнесмени, какво тогава остава за чуждестранните?
За жалост миналогодишните реформи не се трансформират в големи поръчки за оборудване и машини, от типа, който ще постави началото на истински подем на промишлеността и износа. Чуждестранните инвестиции в търговията на дребно може и да бяха либерализирани, но при толкова много условия, че на практика не се вля нито един долар. Да, кабинетът одобри проекти за 1,7 трилиона рупии, но те не доведоха до очаквания бум на поръчки. В някои случаи е необходимо по-нататъшно разрешение от щатските правителства. В други, бизнесмените бавят инвестициите, докато икономиката не се съживи.
Индийският финансов министър не разполага с достатъчно оръжия, за да повиши обменния курс на националната валута. Вместо това той трябва да се съсредоточи върху превръщането на одобрените проекти в реални инвестиции и на по-евтината рупия в бум на износа. Ако инвестициите и износът поемат отново нагоре, бизнес доверието ще се върне. Именно тогава рупията ще укрепне.
По БТА
