Точно в Полша, където европейската идея намираше най-убедени привърженици, в последно време се забелязват тенденции към ренационализиране. Президентът Бронислав Коморовски ясно заяви, че трябва да се сложи край на участието на полски войници в международни мисии из разни конфликтни зони на света като Ирак и Афганистан. Приоритет занапред ще има националната отбрана, а не тази на Хиндукуш, където наскоро загина 43-ият поред полски войник. Министърът на отбраната Томаш Шемоняк също се включи в тази дискусия, като допълни, че за следващото десетилетие се предвижда обхватна модернизация на отбранителните сили, която ще струва близо 32 милиарда евро. Време било Полша отново да е в състояние да "показва зъби".
В области като енергетиката и климата също се забелязва преориентация. С ветото си Варшава вече на два пъти блокира работата по европейските климатични договорености. Енергетиката и опазването на климата междувременно са основни спорни тема между Полша и Германия.
А напоследък и еврото. Страните, присъединили се към ЕС през 2004 г. и след това, поеха задължението в някакъв момент да се присъединят към общата валута. Само че еврокризата охлади силно тази готовност. Сега мнозинството от иначе тъй проевропейски настроените поляци вече не са за еврото. В Унгария и Чехия евроскептицизмът също се засилва.
Какво става наистина с Европа? Накъде се развива тя? Има ли място за ново отстъпление от плановете за европейска интеграция, които и без друго не са от най-амбициозните? Нима може новата Европа, а с това и европейската идентичност и нация, да се създават само чрез идеи и импулси от горе?
Във всеки случай дискурсът за единна Европа и действителността се разминават повече от когато и да било. Ясно е едно: "Европа на активните граждани" не може да се създаде насила, нито с проповедите на неколцина убедени европейци и ентусиасти.
По „Дойче веле“