Живко Желев Още в началото на учителската стачка управляващите пуснаха в ход дежурните схеми. Те според тях трябва да се прилагат при такива случаи в обществата, където (пак според тях) е победила демокрацията. Станишев заяви, че правителството нямало да действа под натиск на отделни съсловни групи от населението и няма да се подава на популистки внушения. Като се зададат облаци на хоризонта, нашите управници автоматично падат на колене пред иконата на „желязната лейди”. Само дето забравят, че още в началото на бляскавата си кариера Маргарет Тачър влезе политиката с брилянтен популистки ход. През 50-те години на миналия век тя приватизира обществения транспорт във Великобритания със, забележете, работнически облигации. Работниците от транспорта (а не кипърско-португалска офшорка) изкупиха активите на предприятията, където се бяха трудили. След което продадоха облигациите на финансовите акули. Не защото ги задължиха, както при масовата приватизация в България, а защото акулите им дадоха добра цена. Това, господа управляващи, се нарича популизъм в действие. Но всъщност е грижа за обикновените хора, които вие свързвате с понятията „тълпа” и „уличен натиск”. Качество ли? Самата мисъл да се прави паралел между българския учител и „уличен натиск на тълпата” е кощунствена. Да не говорим, че учителите не могат да бъдат определяни като „обикновени хора”. Всеки ден гледаме по телевизията лицата им в близък план. Виждаме, че те са интелигентни, образовани, говорят без клишета правилен български език. Наясно са по въпроса за Нубия, не приличат на бивши крупиета и сервитьори. Сред тях няма прононсирани педофили и педерасти. В крайна сметка, дори да им се иска, парите не им стигат, за да се покълчат поне веднъж годишно в някой от „нощните клубове”, където пее някоя набедена от телевизиите „звезда”, а всъщност майсторка на фелациото от Айтос. Министърът на образованието на свой ред вкара втората схема – да, каза той, ще дадем пари, но срещу качество. Телевизиите, както му е редът, и те подхванаха темата. Учителите не били на ниво. И последва второто кощунство – учители ставали онези, които не можели да се реализират по друг начин в живота. Ами да, г-н министър, не всички хора у нас желаят и могат да се реализират в модните напоследък поприща. В травестизма, доносничеството, алъш-вериша, политическата и битовата проституция, силовите спортове и методи за прибиране на парички, заменки на имоти, „застраховането” и последващото го отстраховане, демек взимане на страха. Аз, например, г-н министър, съм завършил висшето си образование в Софийския университет „Климент Охридски”. Обаче там не са ме учили как да направя онази врътка, че да заменя три декара трънаци в Монтанско срещу „пустеещи” земи на плажа в Несебър. Преди да говорим за качеството на учителите, да вземем да поговорим за качеството на родния финансово-политически елит, че и за медийния, ако сте навит. Език ли? Г-н министър, аз, а вероятно и вие, познаваме хора от българския „хайлайф”. Те считат, че пред университета има две статуи на един и същи човек – Евлоги и Христо Георгиев. Поканете ме на някои от вашите спонсорирани приеми. Ще ми се най-сетне да уточним с някои от присъстващите „бизнесмени” точната бройка на философите от известната група Хосе-Ортега-И-Гасет. Българските учители, г-н министър, са наясно по горните въпроси. Освен това в по-голямата си част те са висшисти. Като Вас. Но не като тези под Вас. Не и като тези около бившето ви и днешното ви правителство. Ако си чистачка в българско училище, ти си оставаш чистачка. А във Вашето обкръжение, г-н министър, чистачки и снабдителки стават дипломатки, без да знаят нито дума чужд език. Те и на родния си леко завалят, защото им пречи „майчиният”. Макрорамка или топлинно счетоводство? Г-н министър, заедно с ваши колеги, специалисти по „макрорамката”, Вие огласихте и тезата, че ако се вдигнат заплатите на учителите, щяла да скочи инфлацията. Тя, инфлацията, ако скачаше само от вдигането на заплатите, Румъния щеше да е в криза. Ама не е. В криза се оказа курортът „Албена”, че не може да побере румънските туристи. В центъра на София учителки от елитния район около „Оборище” заявяват, че от десет години не са ходили на почивка през лятото. Те „отработват” и дават дежурства за няколко лева повече, за да си купят нова дрешка за откриването на учебната година. При положение че успеят да си платят парното, което, както е известно, в България се плаща и през лятото. Все нещо се вдига и все нещо се „уравнява”. Зимите стават все по-топли, цялата планета се затопля, а парното в България поскъпва. Гениалната финансова схема на топлинното счетоводство може би ще започне да се преосмисля чак когато около жълтите плочки покарат маслини. Тоест, когато разцъфтят налъмите. Това, което исках да ви кажа, г-н министър, е да не участвувате в мръсната игра за дискредитиране на учителското съсловие. Това съсловие има достатъчно силен имунитет да преодолее недостатъците в собствените си редици. Този имунитет се е изграждал още от времето на турското робство и Възраждането. Периоди, които в учебниците по история на „прехода” биваха определяни като „османско присъствие”. Стоян Заимов в книгата си „Миналото” описва челядта на българската патриотка и помагачка на Васил Левски Теофану Жечкова Стоилова. Той пише: „При живота на мъжа си Теофану бе в реда на хасковските богаташки, а след смъртта му спадна в реда на хората от средно матерално благосъстояние. Зет й Аспарух и дъщеря й Мария като класни учители вземат наедно всичко 8000 гроша годишна заплата. От лозя и дюкена вземат още около 2000 гроша – всичко годишен приход 10 000 гроша.” Алъш-вериш или ум? Връщам се към тези документи от времето на „османското присъствие”, за да стане ясно, че продавайки своя ум, българският учител е получавал 4 пъти повече от продажбата на грозде и от алъш-вериш. Замислете се по въпроса, г-н министър. Дето се вика, и в тройната коалиция имате достатъчно, а по някои мнения решаващо „присъствие”. Няма да е лошо също така вашите хора в хасковския клон на Движението на Н.В. да се поровят из историята. Там ще видят, че тази жена Теофану е внучка на прочутия Марко Шишман, чичо й е Христодул Шишман, а баща й Жечко Шишман. Да не се задълбочаваме по въпроса за регалиите, ама Стоян Заимов твърди, че става дума за хасковския род на Шишмановци. Такъв е генезисът на българското учителско съсловие, г-н министър. Българското учителство е пряк потомък на нашата стара аристокрация. По тази причина то няма ни най-малка връзка с днешния финансово-политически „истеблишмънт”. С този, последния, съсловието има договорни отношения. И тъй като договорът не се спазва, произтичат събитията, на които всички сме свидели. Българското учителство, академичната общност и подкрепящите ги българи не желаят да работят за макрорамката срещу социални помощи. Нещо повече, те не желаят да работят в условията на макрорамка, която генерира на територията на страната повсеместна простотия, покрита от достатъчен брой хеликоптери и фургони втора ръка от южната ни съседка, в които да живее бедствуващото население. Имаме и добра новина. Гражданското общество в България се събуди. И тръгна на бунт срещу описаното по-горе. Предайте това на вашия шеф, г-н Станишев. Договорите трябва да се спазват. Нищо лично, г-н министър...