На хартия турската армия изглежда наистина впечатляващо. Но в борбата срещу "Ислямска държава" може и да се стигне до неприятни изненади. Защото голяма част от турските въоръжения са от времето на Студената война.
Когато на 25 септември трийсетина танкове заемат позиции по хълмовете край сирийския град Кобане, посланието е ясно: турските въоръжени сили ще бъдат пуснати в действие само при нападение срещу Турция или ако войната обхване и самата страна. Възможен повод би било и нападение от страна на "Ислямска държава" срещу мавзолея на Сюлейман Шах, дядото на основателя на Османската империя. Мавзолеят се намира на 30 км южно от границата и е обкръжен от бойци на "Ислямска държава".
Фактът, че турската армия е насочила към опасния враг танкове от типа М60, е много показателен за нейното състояние. Този модел е разработен през 50-те години на миналия век. И докато американците, например, изобщо не го използват от войната в Залива през1991 насам, в Турция около една трета от наличните танкове са именно М60. Други 30 процента съставляват танковете М48 - още по-стара версия, която обаче е модернизирана.
Остарялата техника показва едно - втората по големина армия в НАТО е от същото това време, от което са и танковете ѝ. Както посочи през май 2014 тогавашният президент Абдуллах Гюл, Турция е сред малкото държави, които не са преструктурирали въоръжените си сили от 1960-а насам - годината, в която започва производството на танковете М60.
На 6 април 2012 година, по време на реч във Военната академия в Истанбул, Гюл настоява за преструктуриране и модернизация на армията. Той посочва, че заплахите вече са други и че много от натовските армии вече са се съобразили с тях. И припомня, че на всичко отгоре Турция се намира в непосредствена близост до един от най-конфликтните региони на планетата. Гюл се обявява за изграждането на професионална армия и подобряване на боеспособността. В отговор на указанията на президента е създадена и съответната работна група, която през август представи своя доклад. Само малка част от него обаче стана публично достояние - като например предложението да се повиши мобилността на въоръжените сили и да се увеличи делът на специалните части. Освен това се предвижда отмяна на наборната служба и подобряване на сътрудничеството между трите вида войски. Гюл отбелязва освен това, че през последните десетилетия Турция е осъществила реформи във всички основни сфери, но не и в отбраната.
Дори и само тази критика е достатъчна, за да се повдигне въпросът дали турските въоръжени сили биха били в състояние да победят "Ислямска държава" в една открита война. Въпросът е напълно оправдан - още повече, че в последните 30 години турските части така и не успяха да надвият ПКК във военен план. Според експертите едно от обясненията за това е, че при тази война Турция е изпратила на фронта наборни, а не професионални войници.
На хартия турските въоръжени сили изглеждат наистина впечатляващо - над 510 хиляди въоръжени войници; 2,3 процента от брутния вътрешен продукт са предназначени за отбрана; танковете са общо 10 500, бойните самолети - 350; на разположение са и стотици бойни и транспортни хеликоптери. Освен това Турция вече е похарчила над 10 милиарда долара за разработката на собствен боен самолет. Неговото пускане в експлоатация е планирано за 2023 година. Правителството дори се надява, че ще може да изнася тези самолети. Но това е малко вероятно, като се имат предвид затрудненията, които среща Европа в търсенето на пазари за самолетите "Еврофайтър".
Турция изразходва средства и за разработката на турска версия на южнокорейските бойни танкове К2. Много пари се харчат и за строителството на турски бойни хеликоптери - проект, който Турция осъществява съвместно с една италианска фирма. И докато правителството в Анкара не спира да хвали достиженията на турската оръжейна индустрия, въоръжените сили на страната си остават с имиджа на овехтяла армия - също като танковете М60, които са вече на повече от половин век.
По „Дойче веле"
На хартия турската армия изглежда наистина впечатляващо. Но в борбата срещу "Ислямска държава" може и да се стигне до неприятни изненади. Защото голяма част от турските въоръжения са от времето на Студената война.
Когато на 25 септември трийсетина танкове заемат позиции по хълмовете край сирийския град Кобане, посланието е ясно: турските въоръжени сили ще бъдат пуснати в действие само при нападение срещу Турция или ако войната обхване и самата страна. Възможен повод би било и нападение от страна на "Ислямска държава" срещу мавзолея на Сюлейман Шах, дядото на основателя на Османската империя. Мавзолеят се намира на 30 км южно от границата и е обкръжен от бойци на "Ислямска държава".
Фактът, че турската армия е насочила към опасния враг танкове от типа М60, е много показателен за нейното състояние. Този модел е разработен през 50-те години на миналия век. И докато американците, например, изобщо не го използват от войната в Залива през1991 насам, в Турция около една трета от наличните танкове са именно М60. Други 30 процента съставляват танковете М48 - още по-стара версия, която обаче е модернизирана.
Остарялата техника показва едно - втората по големина армия в НАТО е от същото това време, от което са и танковете ѝ. Както посочи през май 2014 тогавашният президент Абдуллах Гюл, Турция е сред малкото държави, които не са преструктурирали въоръжените си сили от 1960-а насам - годината, в която започва производството на танковете М60.
На 6 април 2012 година, по време на реч във Военната академия в Истанбул, Гюл настоява за преструктуриране и модернизация на армията. Той посочва, че заплахите вече са други и че много от натовските армии вече са се съобразили с тях. И припомня, че на всичко отгоре Турция се намира в непосредствена близост до един от най-конфликтните региони на планетата. Гюл се обявява за изграждането на професионална армия и подобряване на боеспособността. В отговор на указанията на президента е създадена и съответната работна група, която през август представи своя доклад. Само малка част от него обаче стана публично достояние - като например предложението да се повиши мобилността на въоръжените сили и да се увеличи делът на специалните части. Освен това се предвижда отмяна на наборната служба и подобряване на сътрудничеството между трите вида войски. Гюл отбелязва освен това, че през последните десетилетия Турция е осъществила реформи във всички основни сфери, но не и в отбраната.
Дори и само тази критика е достатъчна, за да се повдигне въпросът дали турските въоръжени сили биха били в състояние да победят "Ислямска държава" в една открита война. Въпросът е напълно оправдан - още повече, че в последните 30 години турските части така и не успяха да надвият ПКК във военен план. Според експертите едно от обясненията за това е, че при тази война Турция е изпратила на фронта наборни, а не професионални войници.
На хартия турските въоръжени сили изглеждат наистина впечатляващо - над 510 хиляди въоръжени войници; 2,3 процента от брутния вътрешен продукт са предназначени за отбрана; танковете са общо 10 500, бойните самолети - 350; на разположение са и стотици бойни и транспортни хеликоптери. Освен това Турция вече е похарчила над 10 милиарда долара за разработката на собствен боен самолет. Неговото пускане в експлоатация е планирано за 2023 година. Правителството дори се надява, че ще може да изнася тези самолети. Но това е малко вероятно, като се имат предвид затрудненията, които среща Европа в търсенето на пазари за самолетите "Еврофайтър".
Турция изразходва средства и за разработката на турска версия на южнокорейските бойни танкове К2. Много пари се харчат и за строителството на турски бойни хеликоптери - проект, който Турция осъществява съвместно с една италианска фирма. И докато правителството в Анкара не спира да хвали достиженията на турската оръжейна индустрия, въоръжените сили на страната си остават с имиджа на овехтяла армия - също като танковете М60, които са вече на повече от половин век.
По „Дойче веле"
