Преходът от плановата държавна икономика към пазарна икономика, заедно с многопартийна политическа организация на обществото в България, се състоя по един твърде уродлив начин на ограбване на наличните обществени ресурси от определени прослойки, които имаха различни властови позиции в началните години на този преход. В настоящия материал не стои задачата за проследяване на процесите и действащите лица на този общо взето криминален процес на натрупване на капитал.
Също така искам още в началото да отбележа, че в условията на свободното предприемачество не липсват и примери на успешно икономическо израстване на творчески, предприемчиви личности и групи, без обаче те да характеризират крайния резултат на изключително голямото разслоение на обществото в България. По информации от ред международни източници, България е страната с най-голямата разлика в доходите между 200 сравнявани страни. Наред с фрапантните различия между доходите на една малка част от обществото и мизерното съществуване на милиони, има и немалка прослойка чиновнически държавен и общински апарат и за съжаление една незначителна по брой средна класа.
Устройството на политическата система на паламентарната демокрация предвижда съмишлениците, членовете и симпатизантите на всяка политическа партия да представлява и защитава интересите на съответна обществена прослойка и заедно с това да се защитава националния интерес на РБ.
Няма съмнение, че политическата партия, която с идеологията си и най-вече с програмата си успее да убеди хората от своята социална база, че тя може да защити интересите им, то тя ще ги въвлече в избирателния процес.
Нека в този контекст разгледаме на какво могат да разчитат и какво постигат на практика трите основни политически сили в нас – ГЕРБ, БСП и ДПС.
Социалната база на ГЕРБ се състои основно от успелите в ръзлична степен кръгове да натрупат състояние от широката практика на корупционните „обществени поръчки“, лицензиране на партийно приближени за извършване на доходни дейности (като напр. Фирми за строителен контрол и др. подобни), хиляди назначения в страшно раздутия държавен и общински апарат чрез партийни препоръки на местни активисти на ГЕРБ. Към това трябва да се добави и не малкия брой от обикновенни граждани, повлияни от овладяните от ГЕРБ телевизии и преса.
Социалната база на ДПС, както е известно, е основно в турското етническо население, българо-мохамеданите (помаци), част от ислямизираните роми и разбира се значителното число изселници в Турция, имащи и българско гражданство. Наред с това, ръководството на ДПС, съобразявайки се с ниските доходи на голямата част от този сегмент, издига предложения в областта на данъци и доходи в интерес на това население и изземва инициативата вляво.
Социалната база на БСП - преди всичко са хората на наемния труд от всички негови разновидности, хората, които с месечните си доходи едва покриват разходите си за живот и за които инвестирането в подобрения на живота са немислими. Вярно, че идеите за по-справедливо разпределение на благата не са непременно чужди и на някои богати хора и те трябва да не се отблъскват от идеите на БСП, но не може тези хора да бъдат в ръководството на тази партия и да определят линията против прогресивно-подоходното облагане, каквото има във повечето страни от ЕС. Прогресивно-подоходното облагане срещу плоския данък е червената разделителна линия в политиката – ляво или дясно. Към това трябва да се добави и начина на прякото облагане чрез ДДС. Дясната политика защитава еднаквото облагане на стоки и услуги, без да държи сметка, че това обложено потребление взема 100% от бюджета на над 2/3 от хората, а за богатите 10% от населението взема малка част от месечната им издръжка. Това императивно поставя изискването лявата политика да изисква диференциация на ДДС. Аргументите, че диференциираният ДДС ще даде условия за неплащане от данъчно задължените фирми са несъстоятелни при голямите възможностти за контрол със съвременните софтуерни и хардуерни средства. Това го показва практиката на много от страните на ЕС, въвели ниско облагане с ДДС за храни, лекарства, детски стоки и печатна продукция и по-висок ДДС за стоките на лукса.
Останаите партийни образования нямат своя характерна социална база и тяхното представяне в избирателния процес се основава на популистки социални обещания, които веднага след избори „се забравят“, а също и на , флиртуване с националистическите чувства на населението, понякога граничещо с ксенофобия. Като правило тези квазипартийни образования след изборите стават придатъци на дясното уравление.
За разлика от последните, вляво се оформят партийни образования, които защитават откровенно леви идеи, придружени с критики на БСП „отвън“ вместо да се борят вътре в БСП за истинска, а не псевдо-лява политика. Като се пренебрегва факта, че борбата на труда срещу диктата на капитала може да е успешна само при обединените леви сили на обществото, то тази политическа линия е обречена на неуспех. Точно поради тази реалност, враждебните на лявото външни фактори насърчават вътрешно-партийната нетърпимост към формите на вътрешно-партийната демокрация и обективно водят до това раздробяване на лявото политическо обществено крило.
Вътрешнопартийната демокрация, последователно прилагана както в партийното строителство така и в кадровата политика на една социалистическа партия, е основно условие за нейния успех за управление на страната. Автократичното партийно строителство и функциониране – характерно за ГЕРБ – е успешно, когато се основава на крупни финансови ресурси, с които се владеят медии, корумпират се отговорни фактори в държавното управление и синдикалните организации. Такова партийно устройство в никакъв случай не може да доведе левите сили до властта в държавата.
С какво се характеризира вътрешно-партийното демокрация?
На първо място - с начина на номиниране и формиране на листите за участие в изборния процес, както за парламентарните, така и за месните избори. Ето каква е практиката в демократичните страни:
Местните партийни ръководства насрочват общо събрание на членове и съмишленици, на което свободно могат да кандидатстват за съответната избираема позиция всички, които имат желание и могат да представят позициите си по актуалните местни и национални проблеми. След това се организират събрания също в открит формат, в които се изслушват кандидатите (в т.ч. и тези, посочени от по-горните партийни ръководства), след което в приключване на кампанията се правят партийни събрания, на които всеки партиен член гласува за подкрепа на тези, които смята за заслужаващи, съобразно тяхното представяне в тази партийна кампания.
Определен брой от събралите най-много гласове се представят за участие (изслушване) на областни конференции (при парламентарни избори) и там се провежда аналогично гласуване за излъчване на листа с броя на получените гласове за всеки кандидат, с които областната партийна организация излиза пред националната конференция (с определен от центъра брой на получилите най-много гласове).
На националната конференция се изслушват всички кандидати,събрали най-много гласове на областните конференции и тогава се провежда свободно, тайно гласуване за всеки кандидат. Тук всеки делегат може да гласува за толкова имена, колкото ще влезат в партийната листа за тези избори.
Кандидатската листа на партията се формира съобразно събралите най много гласове до числото на определената национална партийна листа.
Този процес гарантира възможността за най-качествената селекция, като същевременно развива изключително активна дейност по места в предизборния процес. Той изключва, обаче, налагането на „фаворити“ на центъра, с това и възможността за автократични тенденции в партията. Предложените от центъра имена преминават през същата процедура на селекция, както и имената на кандидатите от местно ниво.
Значението на предстоящите местни избори е съдбовно за БСП и лявото политическо движение, а с това и съдбата на България, защото продължаването на властта на корумпираната алчна богаташка прослойка води страната към провал – изтичане на интелектуалния човешки потенциал, демографски срив и потъване в дългове. А това преди всичко означава БСП да застане с програмата си в твърда защита на интересите на своята социална база и да развие истинска вътрешно-партийна демокрация с привличане за участие в предизборния процес на най-широк кръг от съмишеници, които да повярват, че тяхният глас се зачита и трябва да се даде.
Стоян Жулев https://pogled.inf
