Твърде многото работни часове снижават производителността

В комедията „Офисът“ енергичен мениджър прекарва голяма част от времето си, като разсейва горките служители в местния клон на хартиена компания. По някакъв начин, въпреки всички лудории, които изглежда пречат да се направи каквото и да било, клонът постоянно успява да бъде най-печелившият на фирмата. Въпреки че това сигурно е изглеждало комично нереалистично за много фенове на шоуто, оказва се, че то има някаква връзка с реалността, пише Ноа Смит за Bloomberg.

Миналото лято Microsoft проведе експеримент в Япония. В страна, в която хората работят дълги часове, софтуерната компания от САЩ даде на своите служители пет последователни тридневни уикенда. Удивително е, че продажбите на служител скочиха с 40% спрямо предходната година. Компанията също спести пари от електричество и копиране на хартия.

Потвърждаването на тези резултати ще изисква по-систематичен експеримент. Множество други фактори биха могли да допринесат за увеличаването на продажбите през лятото. За да се определи наистина дали съкращаването на работните часове повишава производителността, компаниите трябва да изпробват програмата само в някои клонове, за да направят сравнение с другите.

Но има причини да се смята, че това не е било случайно. Подобен експеримент в новозеландска компания през 2018 г. даде сходни резултати. A изследване на икономиста от Станфордския университет Джон Пенкийвъл върху работниците в британските заводи за боеприпаси по време на Първата световна война е установило, че след определен момент по-продължителната работа намалява продукцията на час.

Не е трудно да се сетим за някои от причините, поради които това е така. Дългите часове причиняват умора - както физическа, така и психическа. Тази умора засяга не само последните часове от работния ден, но и целия следващ ден. Служител, който се влачи обратно на работа след само няколко часа почивка, няма да бъде много продуктивен на сутринта. Следващият дълъг ден изморява още повече работниците и този порочен цикъл се повтаря. В крайна сметка работникът започва да прави малки грешки, забавя се и не проявява инициатива за отстраняване на проблеми и използване на нови възможности.

Друга причина, поради която дългите часове водят до намаляване на производителността, е, че работникът може просто да изчерпи нещата за вършене. Някои задачи могат да бъдат изпълнени по всяко време, но някои трябва да изчакат заради графиците на други хора. Камионът за доставки на даден ресторант не може просто да реши да достави повече храна на ден при липса на поръчки. Продавачът трябва да изчака клиентите. Лабораторният изследовател трябва да изчака да се проведат експериментите и т.н. Вероятно работниците винаги могат да намерят нещо полезно за правене, но тази полезност намалява с всеки допълнителен час. В крайна сметка идва момент, в който те влизат в Twitter или разговарят с други незаети работници, чакайки края на работния ден.

 

Твърде многото работни часове снижават производителността

 

 

Трета възможна причина за непродуктивно дългите работни дни би могла да е свързана със социалните знаци. Тъй като е невъзможно мениджърите да следят внимателно работниците си по цял ден, за да се уверят, че вършат нещо, служителите може да се опитат да покажат, че работят здраво като остават до късно в офиса. Някой, който си свърши работата рано, може да остане на бюрото си, докато шефът не се прибере вкъщи (или колегите му не си тръгнат) от страх да не изглежда като кръшкач.

Очевидното решение е да кажете на служителите да се прибират по-рано. Ако работниците са уморени, това ще им даде повече енергия. Ако се опитват да изглеждат заети, това ще ги освободи от необходимостта да продължават да стоят в службата. И ако имат по-належаща работа, отколкото в офиса, винаги могат да свършат нещо вкъщи.

Четиридневните работни седмици като тази в японското поделение на Microsoft са един от начините за изпращане на работниците у дома по-рано. Друго средство е да накарате компаниите да дават на служителите си много почивни дни. Трето е просто съкращаване на работната седмица, което позволява на фирмите да решават как да разпределят часовете през седмицата. Някои страни използват комбинация от тези подходи - Франция например има 35-часово работно време и 36 дни платен годишен отпуск. Затова не е изненадващо, че страната има едно от най-високите нива на производителност на час в развития свят.

Япония и САЩ са две държави, които се нуждаят именно от такъв подход. Американците работят по-дълги часове от своите колеги в по-продуктивните северноевропейски страни и нямат какъвто и да е платени отпуск на федерално ниво.

Междувременно в Япония работните часове спаднаха под тези в САЩ, но много японски компании продължават да карат работниците си да работят извънредно – неплатен труд, който не се отчита счетоводно. Правителството на министър-председателя Шиндзо Абе се опитва да промени културата на преработване, но среща трудности. План за плащане на работниците за резултати, а не за отработени часове беше оттеглен, след като данните показаха, че той има малък ефект, докато все още не е приета мярка за наказание на компаниите, изискващи неплатен извънреден труд.

За САЩ и Япония, както и за други страни, в които служителите работят неефективно дълги дни, налагането на по-малко работни часове - чрез четиридневни работни седмици, по-кратки работни дни или повече платен отпуск - може да бъде точно това, което им е необходимо за повишаване на производителността, като същевременно подобрява баланса между работата и личния живот.

 

 

Петър Нейков, редактор Елена Илиева

Станете почитател на Класа