В покера банката задържа известна част от всяко залагане. Обикновено това са няколко долара на ръка - едва забележимо, със сигурност не и за начинаещ играч, пише за Financial Times Бен Хънт, главен инвестиционен директор на Second Foundation Partners.
Но какво ще стане, ако банката започне да взема 10 на сто от всяко залагане? Бихте ли забелязали тогава? Какво ще кажете за 20 на сто? Ами за 70 на сто?
Именно това правят много големи публични компании днес, като задържат за себе си между 10 и 70 процента от обратно изкупуените акции. Под мотото „връщане на акционерния капитал“ стотици милиарди долари могат да бъдат отклонени от акционерите към корпоративното ръководство.
Това е проблемът с агентството, класическа главоблъсканица в икономиката, при който агентите на акционерите - корпоративното ръководство - намират начини да се обогатят за сметка на акционерите чрез надхитряне на системата.
Това последно въплъщение на проблема с агентството работи чрез мащабни програми за емитиране на акции, маскирани от още по-големи програми за обратно изкупуване.
Когато една компания издава нови акции на служителите с едната ръка (на ниска цена) и изкупува обратно тези акции на пазара с другата (на по-висока цена), тази разлика в цената, умножена по броя на търгуваните акции, е равна на стойността, която изобщо не достига до акционерите. Тя изцяло се насочва към получателите на новите акции.
Тази стойност се губи за акционерите и се изземва от служителите независимо дали новите им акции се продават обратно на компанията при операция за обратно изкупуване на пазара. Това е счетоводно тъждество. Както привържениците на обратното изкупуване обичат да казва, това е просто математика.
Вземете Microsoft, която разтръби голяма програма за обратно изкупуване на акции с прогнозата си за печалбата в края на годината. През предходните 12 месеца компанията „върна капитал на акционерите“, като изхарчи 16,8 млрд. долара за обратно изкупуване на 150 милиона обикновени акции на пазара. Звучи страхотно, нали?
Но същата компания е издала 116 милиона нови акции на служителите си през същите тези 12 месеца в резултат на упражняване на техните опции или получено възнаграждение във вид на ценни книжа.
Компанията получава известно количество пари от служителите си, тъй като тези опции се упражняват, а възнаграждението във вид на акции се осребрява (около 1,1 милиарда долара в този случай), но очевидно тези нови акции се емитират на служителите на драстично по-ниска средна цена от тази по обратното изкупуване през същата година.
В резултат на това около 70 на сто от общата сума на обратното изкупуване, която инвеститорите смятат, че достига до тях - близо 12 милиарда долара за тази компания за тази година, всъщност се разпределя между ръководството.
Дали се разпределя достатъчно към корпоративните служители? Няма ясни данни за това, тъй като компаниите почти не предоставят подробности за получателите на нови емисии акции в своите регулярни финансови отчети.
Очевидно е обаче, дори от бегъл преглед на акциите на „инсайдърите“ във всяко голямо публично дружество, че висшите мениджъри се справят особено добре в този нов режим на повече издаване на акции, компенсиран от повече обратно изкупуване.
Не става въпрос само за ръководители милиардери като Джейми Даймън, който притежава повече от 7 милиона акции на JPMorgan, или почти милиардери като главния изпълнителен директор на Apple Тим Кук, който продаде акции за 114 милиона долара този август.
Не са само независимите директори като Ал Гор, бившият вицепрезидент на САЩ, на който бяха издадени над 80 000 акции на Apple на стойност 21 милиона долара, след като той вече продаде книжа за 38 милиона долара през 2017 г. В числото влизат главните оперативни и финансови директори. Това е легионът на вицепрезидентите и ръководителите на бизнес линии.
Това съставлява историческия трансфер на богатство от акционерите към мениджърската класа. Не към основателите, предприемачите или тези, които поемат рискове.
Какво трябва да се направи? Ето три предложения за промяна на стимулите у мениджърите:
Първо, трябва да се отдели позицията на изпълнителния директор от тази на председателя на борда в публично търгуваните компании. Когато председателят на JPMorgan Джейми Даймън казва, че бордът определя независимо заплатата на изпълнителния директор, същият Джейми Даймън, е нормално да не вярваме. Нека се премахне тази очевидна причина за проблема с агентството.
Второ, трябва да се отървем от възнаграждението в акции за независимите директори. То трябва да е само в брой. Нека не даваме на пазителите на акционерния кокошарник лисичи стимули. Трето, да се забрани упражняването на получени като компенсация финансови инструменти от всички директори, независими или не, докато са в борда
Никога няма да отстраним проблема с агентството, но трябва да започнем да правим казиното по-справедливо за акционерите и да намалим трансфера на богатство към мениджърския 1%. Или някой ще изгори казиното.
Петър Нейков, редактор Миглена Иванова
