Към разузнавателните служби на водещите държави в света са създадени отдели,  които изготвят  психопрофили на световните лидери. Такава информация  обикновено е класифицирана, но понякога – умишлено или неволно, излиза и в публичното пространство. В публикация от 2015 г. изданието Mother Jones публикува откъси от доклади с психологическа характеристика на водещи в световен мащаб лидери, някои от които вече покойници.

Адолф Хитлер

През 1943 г. Службата за стратегически услуги, предшественик на ЦРУ в ерата от Втората световна война, възлага на Хенри А. Мъри от Харвардската психологическа клиника да оцени личността на Хитлер, въз основа на отдалечени наблюдения.

Констатации: В  оценка от 240 страници Мъри и колегите му стигат до заключението, че Хитлер е несигурен, импотентен, мазохистичен и самоубийствен невротичен нарцисист, който вижда себе си като „унищожителя на антикварното еврейско християнско суперего“.

В доклада се посочва, че Хитлер е страдал от „истерична слепота“, докато е бил войник в Първата световна война. „Това психосоматично заболяване е съпътстващо окончателното поражение на Майка Германия,  и именно след като е чул за нейната капитулация, той е имал своето виждане за задачата си като спасител. Изведнъж зрението му се възстановява “ .

В сексуален план той е пълен мазохист … Дълго укриваната  тайна хетеросексуална фантазия на Хитлер е  описана в системния анализ чрез акцент върху три хиляди странни метафори, които той използва в „Майн Кампф” .  А и старите му познати казват, че не е в състояние да консумира сексуалния акт по нормален начин.

Досието предвижда осем възможни финала за фюрера – полудяване, да жертва себе си в битка, да бъде убит от еврейски убиец или да се самоубие: „Хитлер често се е заканвал, че ще се самоубие, ако плановете му се провалят.Но ако той избере този курс,  ще го направи в последния момент, и по възможно най-драматичния начин … За нас това би бил нежелан резултат“, пише в доклада.

Никита Хрушчов

ЦРУ профилира съветския премиер преди срещата от 1961 г. с президента Джон Ф. Кенеди във Виена. ЦРУ представя Хрушчов като „груб селянин, който обича да бъде непредсказуем и двуличен“ .  Това се чете в доклад на Гюнтер Бишоф и Мартин Кофлер, написан по повод срещата през 1961 г. между американския и съветски лидер.

Констатации:  Безстрастен  актьор, който понякога илюстрира  възгледите си с най-грубия хумор на баничар,  понякога показва  значително лично достойнство. Той има наистина необичайна способност да проектира силата на собствената си силна личност …

Той е силно чувствителен  към пренебрежение към себе си – реално или въображаемо,  директно или предполагаемо, и към своята политическа вяра или към своята нация, към които се отнася към нещо взаимнозаменяемо.

Способен е на изключителна откровеност, и, без съмнение, в собствените си очи е необикновено честен. Понякога  Хрушчов може да бъде хазартна личност, лукав експерт или изкусно да блъфира. Често е трудно да се разбере кога говори с истинска убеденост и кога хитрува.

Също така е трудно да се каже дали гневът му е истински или прикрит … Но той е по-малко способен да прикрива ужасния си  нрав, когато е уморен.

Ануар Садат 

През 1978 г. президентът Джими Картър иска от ЦРУ да изготви   с психологически профили на израелския премиер Бегин и египетския президент Садат по повод предстоящата му среща с тях.  След срещата Картър изказва благодарност на  шпионската агенция за досиетата: „След като прекарах 13 дни с двамата диктатори, не бих променила дума“.

Констатации: Самоувереността на Садат и специалният му поглед върху себе си играе важна роля за неговата иновативна външна политика, както и за неговата гъвкавост и способността му да се движи извън културната изолация на арабския свят. Той вижда себе си като велик стратег и ще направи тактически отстъпки, ако бъде убеден, че общите му цели ще бъдат постигнати … Самоувереността му позволява да предприема смели инициативи, често отхвърлящи възраженията на своите съветници.

Профилът описва желанието на Садат да хване светлината на прожекторите като неговия „синдром на Барбара Уолтърс“ и „Комплекс за Нобелова награда“.

 Фидел Кастро

През декември 1961 година психолозите на ЦРУ публикуват секретен доклад за кубинския лидер.

Констатации: Фидел Кастро не е „луд“, но той е толкова силно невротичен и нестабилен човек, че е доста уязвим към определени видове психологически натиск. Изключителните невротични елементи в личността му са гладът му за сила и нуждата му от признанието и възхищението на масите. Кастро има постоянна нужда да се бунтува, да търси противник и да разширява личната си власт. Всеки път, когато неговата самооценка е леко нарушена от критики, той става толкова емоционално нестабилен, че губи до известна степен контакта си с реалността . Егоизмът на Кастро е неговата ахилесова пета.

Владимир Путин

През 2015 г. Politico и USA Today съобщиха за тайно проучване на Пентагона от 2008 г. със заключение, че определящата характеристика на Владимир Путин е…аутизмът. По това време той е министър-председател на Руската федерация.

Проектът на Office of Net Assesing „Body Leads“ твърди, че проверката на кадри  с Путин разкрива „че руският президент носи неврологична аномалия… идентифицирана от водещите невролози като синдром на Аспергер, аутистично разстройство, което засяга всичките му решения“.

Много изследователи определиха този доклад като провокативен, целящ да унижи руския президент и да го извади от равновесие, а говорителят на Путин нарече оценката „глупост, която не е достойна за коментар“.

Това не е единственият психопрофил на Владимир Путин, изготвян от американски психолози. През 2017 г. Отдел за изследване на личността в политиката (USPP), съвместна изследователска програма в областта на психологията на политиката в университета „Сейнт Джон“ и колежа „Св. Бенедикт“ в Колевил и Сейнт Джоузеф, Минесота, публикува своя профил на руския президент.

Според доклада, основните модели на личността на Путин са: доминиращ,  амбициозен, интровертен, съвестен,  авантюристичен (поемане на риск), подозрителен и др.

Сместа от първични модели в профила на Путин представлява съставен тип личност, подходящо описан като враждебен експанзионист.

Доминиращите личности  насочват другите, предизвикват послушание и уважение. Този модел на личността определя „враждебния“ компонент на личната характеристика на Путин.

Амбициозните личности са смели, конкурентни и самоуверени, лесно поемат ръководни роли, очакват другите да признаят техните специални качества и често се държат като че ли имат право. Този модел на личност очертава „експанзионистичния“ компонент на личния състав на Путин.

Съвестните личности са послушни и усърдни, със силна работна етика и внимателно отношение към детайлите. Умеят да изработват публична политика, но често им липсват политическите умения на дребно, необходими за осъществяване на техните политически цели, и са по-технократични, отколкото визионерски. Този модел на личността създава „принудителния“ компонент на състава на личността на Путин.

Интровертните индивиди не развиват силни връзки с другите, до известна степен имат недостиг в способността да разпознават нуждите или чувствата на другите и може да липсват спонтанност и междуличностна емоционалност.

Основните силни позиции на Путин в политическата му роля са неговото повелително поведение и увереност. Основните му недостатъци, базирани на личността, са неговата безкомпромисност и непреклонност, липса на съпричастност,  конгениалност и познавателна гъвкавост.

МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ.СОМ