Както Дракула страни от кръста, така и либералите потръпват от ужас от израза „laissez-faire“ (свободен пазар - бел. прев.) Мисълта за свят без държавен контрол върху капитализма ги кара да крещят в нощта. Именно в тъмна нощ се намираме в момента, след като коронавирусът блокира икономическия живот на Америка, пише Дейниъл Хенингър за Wall Street Journal.

Това изречение от статия в WSJ смразява кръвта: „Големи части от американската икономика замръзнаха през март, тъй като пандемията затвори молове, ресторанти, фабрики и мини, което накара американците да намалят потреблението на дребно рекордно, а индустриалното производство спадна с най-голям темп от над 70 години.“

Коронавирусът е суров жътвар, безразборен унищожител, изравняващ големи и малки предприятия. Някои културни институции и колежи са изправени пред разруха. Безработицата се измерва в „милиони“, като всяка предизвикана от правителството загуба на работно място е неизмерима трагедия.

Време е за радикално решение, равно на нуждата. Да си върнем обратно капитализма на свободния пазар.

Преди либералните читатели да затворят лаптопите си от отвращение, трябва да внеса някои очевидни уточненияу посочва той в анализа си. Основната защита на работниците, изградена в продължение на един век чрез закон и практика, няма да отпадне. Що се отнася до вродената аморалност на капитализма на свободния пазар, самият коронавирус доказа, или възроди, моралните основи на социалния договор. Публично-частното партньорство процъфтява. Похвалите за здравните работници и грижите за възрастните хора са навсякъде.

Капитализмът на свободния пазар, с надграждане спрямо икономиката на 21-ви век, е идея за нашето време. Какво би могло да означава това?

Първо обновяваме самата фраза. Обикновено (погрешно) се разбира, че свободният пазар означава хищническа икономика, въздигаща изтупаните милионери. Но историята сочи, че оригиналната френска фраза е „Laissez-nous faire“, което може да се преведе като „Нека го направим“.

Това трябва да бъде обединителният вик и мото на американския народ през следващите години, и нищо не е по-очевидно от това, че те искат да го направят, след като бъдат освободени от икономическата блокада и ако, голямо ако, получат шанс и пространство за възстановяване на работата като основа на ежедневието.

Анализаторите спекулират всеки ден дали ще имаме V-образно възстановяване или по-плоско U-образно. Едно бавно възстановяване ще остави много „смачкани” индивиди след себе си и ще създаде нетърпимо политическо напрежение между богатите и бедните.

Трябва да премахнем всяка възможна пречка да направим възстановяването възможно най-рязко. Програмата за защита на заплатите беше политически импулс за постигане на добро, но нейното изпълнение показа неизбежните проблеми на направляваното чрез правителството възстановяване. Тя е просто твърде бавна за сегашната сурова реалност.

Това, от което се нуждаем, е духът на свободния пазар от Калифорнийската златна треска, за да съживим поемането на риск, инвестициите и колкото може повече индивидуални възможности, посочва Хенингър. Целта трябва да бъде да се премахнат всички възможни пречки пред възстановяването на старите работни места и създаването на такива, които не са съществували преди два месеца.

Много от съкратените работници са в средата на своите кариери с интелекта и уменията за стартиране на нови фирми. Трябва да се „освободят” предприемачите от малцинствата, чиито квартали бяха най-силно засегнати (това трябваше дабъде направено преди десетилетия).

Щатите и градовете трябва да увеличат максимално дела на „създателите” в потока от приходи, произведен от техните 16-часови дни. Новонаетите ще запазят работата си само ако работодателите им могат да печелят и да се освободят от обичайните посредници.

Ето какво коментира Карл Шрам, бивш ръководител на Фондация Кауфман и експерт по това защо новите бизнеси успяват, за това кои елементи биха подкрепили масово икономическо възраждане:

„Стартиращите компании на възраст под пет години с по-малко от, да речем, 50 служители трябва да бъдат освободени от трудовите правила, включително федералната минимална работна заплата. Щатите трябва да покрият разходите за компенсация на работниците, обезщетенията за безработица и здравното покритие за извънредни ситуации на младите компании. Федералното правителство трябва да откаже пари за възстановяване на градове и окръзи, които не премахват безсмисленото регулиране на стартъпите.“

Предлагам разпоредба за ограничаване във времето на регулаторните облекчения в замяна на регулаторна ваканция сега.

Между другото, противоречието между социалното дистанциране и функциониращата икономика трябва да бъде разрешено, а не да се игнорира, както губернатори като калифорнийския Гавин Нюсъм правят с насоките за ранно възобновяване.

Човек може да предвиди кой ще се противопостави на „нека да го направим“ икономиката:

Демократи, защото в основата си те са франкофили: Dirigisme (държавният контрол) е техният raison d’etre (кислород). Мадам Пелоси (Нанси, председателката на Камарата на представителите в Конгреса – бел. прев.) плете нови правила ежечасно.

Подкрепящите Кръглата бизнес маса ще се противопоставят на радикалното освобождаване от регулацията на статуквото, тъй като бизнесът на статуквото ще се опита да задуши новата конкуренция след кризата.

Неопопулистките и протекционистки настроени републиканци ще лишат стартъпите от достъп до експортните пазари. Припомняне (макар и безнадеждно) към Доналд Тръмп и Питър Наваро (търговският му съветник - бел. прев.): Свободната търговия е принцип на свободния пазар.

Има алтернатива: Бърниизмът (идеологията на оттеглилия се кандидат за президент от Демократическата партия Бърни Сандърс – бел. прев.) Подкрепата за обещанието на сенатора за държавна намеса, която Джо Байдън (фаворитът за номинацията на демократите – бел. прев.) изглежда възприема, може да нарасне, ако хората загубят търпение по отношение на икономическото възстановяване. „Нека го направим“ ще отстъпи място на „Нека някой друг да го направи вместо нас“.

Вашингтон и щатите проповядват ограничена икономика. Време е те застанат зад идеята за ограничено правителство.

Петър Нейков, редактор Миглена Иванова