Охлокрацията настъпва, когато броят на гражданите постъпателно намалява за сметка на онези, които формират тълпата – силна и страшна като брой и гняв, но лесна за водене в желаната от лидера посока

Навършиха се три десетилетия от Големия митинг на СДС, последен преди първия тур на първите свободни и демократични избори в съвременна България. Чух днес възторжени коментари, както и документални записи от предизборните клипове на СДС за митинга.

Какво мога да кажа като историчка на периода и свидетелка на митинга?  Първото, което ми направи впечатление, бяха митовете.

Отново се сблъсках с твърдението, че митингът бил милионен, според текста от предизборния клип на СДС – милион и половина, милион и 200 хиляди. Това е мит, дори и само затова, че в пространството от Орлов мост до хотел Плиска не могат да се съберат милион души, а София по онова време беше с население малко над милион. Ще припомня и че практиката да се докарват митингуващи от провинцията още не беше създадена.

Искам да напомня и още нещо. А именно, че едновременно със знаменателния, ентусиазиран и много пъстър митинг на СДС, се проведе заключителният предизборен митинг на БСП. Той също не беше никак малък, макар че отстъпваше във всяко отношение – без едно (по-добрата организация и по-малкото боклуци след края му) – на митинга на СДС. И той беше само от софиянци, а както показа първият тур на изборите – около 45 % от тях подкрепиха БСП. Още едно доказателство за митологизираните числа за първите митинги на СДС – сиреч т.нар фейкнюз не са от вчера.

Говоря като очевидец, защото по стечение на обстоятелствата живея на бул. „Цариградско шосе“ (тогава бул. „Ленин“) и докато вървяха митингите преминах през цялото пространство на митинга на СДС от „Цариградско шосе“ и Орлов мост, после през митинга на БСП на площад „Батенберг“ (тогава все още „Девети септември“) пред Мавзолея на Георги Димитров, за да достигна до крайната си точка в зона Б-18.

Личните ми впечатления бяха, че митингът на СДС наистина беше огромен, ентусиазиран, в него участваха стари, млади и деца, за празничната атмосфера съдействаха най-популярните тогава естрадни изпълнители (сега ги наричат по друг начин), както и знакови чуждестранни фигури – посланикът на САЩ Сол Полански (като говорител, а не като наблюдател), прожектирано беше послание от тогавашния президент на САЩ Джордж Буш – старши, и т.н. Митингът на БСП , край който минах след това, правеше впечатление на масов, но традиционен, с преобладаващо присъствие на хората от средното и по-възрастното поколение и без младежкия ентусиазъм на хората край Орлов мост.

Такова беше сравнението между старата и новата властова алтернатива. Накрая обаче искам да кажа няколко думи за

илюзиите, които господстваха в онези дни преди 30 години. Както в митинга на СДС, така и в митинга на БСП преобладаваха надеждите и вярата в по-доброто бъдеще. Надеждата, че дотегналото на всички еднопартийно господство трайно е останало в миналото, че политическият плурализъм ще позволи на хората да избират между реални алтернативи според своите интереси и че обществото няма да допусне да се появят нови партийни бонзи, че общественият контрол и моралът на новите политици (както от СДС, така и от БСП) ще направи корупцията невъзможна. И така нататък, и така нататък.

Наричам тази всеобща вяра от 1990 г., защото след 30 години на демокрация трябва да признаем, че тя напълно се провали. И без да влизам в подробности защо вярата се оказа илюзия, ще обърна внимание само на едно. На това колко лесно демокрацията може да се подхлъзне и да се превърне в охлокрация (власт на тълпата). Това става, когато обеднелите хора престават да бъдат господари на собствения си живот и избор, а стават зависими от чужда воля. Това става, когато вместо да се възпитава политическа култура хората се отказват от познанието в името на вярата – в нашия случай в чудотворния лидер, който ще реши всички проблеми. Всъщност охлокрацията настъпва, когато броят на гражданите постъпателно намалява за сметка на онези, които формират тълпата – силна и страшна като брой и гняв, но лесна за водене в желаната от лидера посока.

Проф. Искра Баева