Палми Ранчев Вероятно доста хора се питат къде изчезнаха мутрите. Доскоро бяха на всеки ъгъл, на светофарите, присветкаха да им направиш път, появяваха се в кварталното кафене или магазинче. И се разпореждаха. Най-често момчета по анцузи, наедрели за няколко месеца с щанги и анаболи, с остригани вратове, много ланци, пръстени и други златни украшения по крайниците, ушите и носовете. Агресивното им поведение, външният вид, както и начинът им на обличане, създадоха определена мода – life style, и житейска философия. Имаш ли насреща си човек с тази униформа, по-добре беше да отстъпиш, даже ако отстояваш някакви свои права. Скоро ще се появят поне още десет като него, полицаите съответно ще изчезнат и от правата ти нe остава нищо. Настина има още няколко групички около малцината неотстреляни ветерани на прехода. Охраняват ги със снайпери от покривите на съседните сгради. Покриват ги със специални одеяла и с други циркови номера. Но къде са другите, десетките хиляди, които попълваха редиците на многобройните силови групировки? Вярно е, че мутрите бяха хора с елементарно мислене. Но със сигурност винаги научаваха точно накъде духа вятърът. Много често - значително преди останалите. Наистина не знаеха повече отколкото им позволяваха. И не им беше нужно. Правеха само каквото им наредят. Готови да се слеят с командата, направена с трепването на веждата. И бяха много предани на всекиго, който плаща добре. Сравнително лесно преминаваха от един в друг отбор. Без угризения си задаваха въпроса: Ти сега при кого си? Ако господарите им изпаднеха в немилост или се намереше някой, който предлага повече, отиваха при него. Винаги готови да „натиснат“ някого, който не е достатъчно сговорчив. Или да демонстрират „авторитетно“ присъствие. Съотношението обичайно беше трийсет срещу един. Или въоръжени срещу хора без оръжие. Рядко си позволяваха равностойни битки. Или участие в самостоятелни акции. Проблеми и изненади почти нямаше. Всичко беше предварително съгласуван бизнес. Повече за господарите и за хората над тях, за мутрите - трохи или по-апетитни кокалчета. Не случайно бивши ченгета охотно ставаха мутри или влизаха в комбина с тях. Харесваше им полувоенната организация и патриархалната субординация. И едните, и другите бяха повечето селски момчета, готови да служат с юмруци или оръжие на всекиго, който плаща. Разбира се, в групировките имаше и откровени рецидивисти, които се използваха по предназначение. Съвсем скоро, нямаше ли нужда от тях, ги отлъчваха. Или ги предоставяха за отстрел. В масовия си вариант мутрите до края останаха назначени от властта престъпници. Или карикатури на японските самураи, защото не можеха да съществуват самостоятелно. Винаги имаха нужда да служат на някого. Днес не ги забелязваме толкова често не защото всички са отишли да обслужват престъпните канали от и към страните на ЕС. Просто модата сред тази порода човешки същества отдавна е друга. Други са изискванията. И няма нищо общо с прочутата гущерова опашка. Или ако е имала, гущерите прекалено отдавна са без опашки. Толкова нямат опашки, че отдалеко приличат на нормални хора. Иначе, както и преди, мутрите обслужват управляващите - така наречения бизнес и зависимите партийни лидери. Сега се навъртат около нароилите се псевдонационалистически парии. Консултират и участват в отрядите за самозащита и нападение. Или осигуряват гласове и покорство около бизнес партиите, които в малките населени места изцяло доминират провалилите се класически партии. В новите си превъплъщения мутрите отново се подмазват и служат предано на този, който плаща по-добре. Някои станаха партийни секретари, партийни лидери и дори депутати. Вече не вдигат щанги и не взимат анаболи. Най-често се надяват на парче от общинската баница. И от еврофондовете. Просто да умреш от смях. Или да се разплачеш. Има поводи и за двете реакции. Особено ако вдигнеш очи и погледнеш напред. Даже ако това са само следващите няколко години.