Яна Добрева Ева и Маги. Почти 18-годишни. Свирят на виола и на цигулка. Преди около година джобните им за деня свършили, затова изтичали в голямото междучасие до Докторската градина, за да посвирят на шапка. "Музиката е всичко, с което искам да се занимавам. Аз не мога да си представя, че ще се занимавам с банкерство или нещо такова..." Парите им трябвали за сандвичи. Не за друго. С "друго" почти не се занимават. Освен със свирене. Отнема им цялото време. Остава им малко за четене, за мислене, за негледане на „Биг брадър“, за репетиции с квартета в музикалното училище и разни такива. А, и за шапка в Докторската градинка. Та тогава било хубаво времето - раззеленено и топло, много подходящо за свирене на тревата, а на близката пейка седнал мъж. Заслушал ги, после им пуснал 10 лева в шапката. Те не очаквали толкова пари. Запознали се. Англичанин. Разпитал ги защо свирят в градинката, те му казали - за сандвичи. "Музиката е моето убежище, там се крия от проблемите. Искам да разказвам истории, които ме вълнуват. Истории от музика. Като приказка." Та той им взел мейлите и се започнала кореспонденция. Която завършила с екскурзия на Ева и Маги до Англия. На негови разноски. Той решил да се превърне в "чичото от Англия", в спонсор, ама на съвсем сериозно. Вече е основал фондация на имената на Ева и Маги, която ще подпомага талантливи деца от България. В момента Маги учи там, а Ева заминава тази година. "Плановете ми бяха да си остана в България, не можех да си представя, че някой ще ми говори на чужд език и че няма да съм си в мръсотията в София". Сега през месец май са поканени на сватбата на една от дъщерите му, на която ще свирят. Организирал им е също концерт с училищния оркестър на Итън колидж през октомври, както и концерти в Оксфорд и околностите. Като в приказка. Обаче наистина. "Свиря от шестгодишна. Това е толкова много труд!" Приемат го съвсем нормално. Като нещо, което просто се е случило. Нищо кой знае какво. Имало да става - станало. Било раззеленено, топло... хубаво време за шапка на тревата в Докторската градина... "Вярно, че малко не се уважава нашата работа тука"... - казва едното момиче. Казва го с нежност. Без упреци. Казва го точно така, както и заминава за Англия - еми... това е положението. Няма виновни. Няма невинни. "10 лева! Толкова много пари не бяхме очаквали!"... Раззеленено и топло... В голямото междучасие. Англичаните, които все повече изпълват България, слушат и откриват талантите ни, отвеждат ги в Англия, българските родители не вярват на чудото, кръстят се - Боже, да е жив и здрав този човек!, само нещо да не му се случи!, какво щастие! Този човек да е жив и здрав или онзи човек, но да е Англичанина, Чужденеца, човекът на чудото! Някой друг ги прави чудесата в България. Някой друг създава перспективите. Някой друг. А тук зеят празни места, техните места - на младите и талантливите. И ние вместо деца, имаме дупки в сърцата си, имаме ями, имаме пропасти. Но...какво да направим. Това е положението. Повече от хубаво! Раззеленено и топло. Време за шапка в градинката.