Руслан Йорданов На антикомунистическия избирател от 90-те заставането на курсант от „Магнаурската“ школа в Симеоново и бивш член на компартията начело на българската десница би му се сторило като загадъчен сън. По-голяма мистерия би било единствено, ако Европейската народната партия /ЕНП/ запее като химн „Батальонът се строява за последен път, старото се уволнява - зайците реват“ - любимата песен на Бойко Борисов. Което не е толкова невъзможно, ако съдим по скорошното посрещане на ръководството и кметовете на ГЕРБ в Страсбург. Испанският евродепутат и бивш шеф на Мадридската полиция Аугустин Диас да Мера качил софийския кмет на трибуната под бурните ръкопляскания на християндемократите от Стария континент с думите: „Ето го моя брат, който е добре дошъл сред нас.“ Борисов разказа пред в. „Седем“, че ключовото послание на хората от каймака ЕНП към ГЕРБ било: „Благодаря ви, че десницата победи вече два пъти на изборите в България. Продължавайте така!“ По всичко личи, че са отминали времената, когато СДС /по-късно и ДСБ/ казваше кой може да влезе и кой не в ЕНП. През 2001 г. Симеон Сакскобургготски посвети НДСВ за дясна партия, но след като Иван Костов застана на пътя му, на царя му се наложи да се преквалифицира като либерал и с благословията на Доган да бъде приет в Европейската либерална и демократична партия. Днешните консерватори в Брюксел обаче не плащат излишен данък на устава, а приемат, че „десен е този, който побеждава левите“. „Ипон“ или чиста победа Броени месеци след учредяването си на 3 декември 2006 г. ГЕРБ успя да извоюва победи на изборите за Европейски парламент и на тези за кметове и общински съветници. На местния вот през през есента генералът предпочете да се яви със собствени партийни листи и кандидати за градоначалници. ГЕРБ избегна размиването в широки коалиции и даде заявка, че може да носи отговорност, без да се крие зад чужд гръб. Което му позволи да спечели чиста победа, или „ипон“ на езика на каратето. „Там, където ГЕРБ излезе с достатъчно популярни хора, които имат и собствен имидж, различен от този на Борисов, например в Русе или в Благоевград - ГЕРБ по-скоро катастрофира. Успешната рецепта за ГЕРБ беше не известен с добро, а по-скоро анонимен“, отбеляза наскоро пред „Класа“ социологът Живко Георгиев. По изключение за каузата на столичния кмет пък бяха вербувани харизматични местни политици като Славчо Атанасов в Пловдив, Детелина Николова в Брюксел и Димитър Николов в Бургас. Неотдавна социологът Живко Георгиев отбеляза, че понастоящем формацията на Бойко Борисов е единствената /освен ДПС/, в която се прилага някаква дисциплина – в ГЕРБ се търси отговорност от лидерите на всички нива и от време на време се изключват хора. Генералът дотук се проявява и като вещ партиен строител, след като успя да развие структури в отдалечени кътчета като разположеното в Източните Родопи населено с българи мюсюлмани Кирково. В кърджалийската община ГЕРБ хвърли ръкавица на ДПС и спечели 7 места в общинския съвет. Пренастройване на цигулките Генералската дружина вече е разчертала и оперативната комбинация за следващото поред изпитание в календара - парламентарните избори през пролетта на 2009 г. Бойко Борисов отсече – самостоятелно излизане на вота и преговора за управленски коалиции с родните сили, членуващи в ЕНП, плюс ВМРО. Разбира се, при условие че десните надскочат 4-процентовата бариера и се настанят в 41-вия парламент. За него работи и обстоятелството, че тъмносините интелектуалци, социолози, бардове и гадатели гледат на СДС и изтеклите от него партийки като на политически „Титаник“. Повечето от тях вече пренастроиха цигулките си и имат готовност да засвирят серенади на новия генералски проект. Но силата на ГЕРБ, крепяща се върху генералската харизма, в същото време е и слабост, що се отнася до едноличното командване на партията. Неминуемо с потапянето в реалната власт ореолът на Борисов ще стане заложник на деянията и приказките на „герберите“ от местната и централната власт. Генералският авторитет пък пречи на израстването на лидери от втората редица – слабост, характерна за всички формации, въртящи се около неоезически „култ към личността“ – било на Костов, Доган или Сидеров. Кметът на София предварително табуира темата за кабинет в компанията на Станишев и/или Доган. За разлика от първото и второто поколение политици на прехода Бойко Борисов не си пада по позата да гони злите сили, размахвайки юмруци на барикадите. Генералът инстинктивно гледа да печели приятели, отколкото да трупа врагове. Подслажда укорите към ДПС с откровението, че Ахмед Доган бил най-големият български политик. Двусмислени продължават да бъдат отношенията на Борисов към друга новоизгряла звезда на политическия небосклон - „Атака“. От една страна, генералът флиртува с недоволните и докачливи на тема национално достойнство фенове на Волен Сидеров, като се стреми да привлече колкото се може повече от тях. От друга страна, лидерът на ГЕРБ е наясно, че бойната спрямо малцинствата партия на белоглавия водещ от СКАТ е стряскаща за брюкселските бюрократи перспектива за управлението на малка балканска република. Двете академии Генералът обича да се хвали, че е завършил две политически академии – при Тодор Живков и при Симеон Сакскобургготски. И бившият генсек, и царят са майстори в политическата интрига и сърфирането върху народните блянове. Подобно на тях, Борисов не обича натруфените приказки, говори на простонароден език и завърта горещи флиртове с масите. За разлика от Сакскобургготски, който говори рядко и неразбираемо, генералът смело обяздва буйния информационен поток и ръси безспир афоризми и мъдрости. Някога бай Тошо се натъкваше на проблема, че медиите го будеха с „Добро утро, другарю Живков“. Понастоящем, при диктатурата на жълтата преса, Бойко Борисов освен всичко е принуден да се надприказва с нарцистични тв водещи и да се надбягва с електронните сайтове, обнародващи новини на всеки час. Оттам идва и най-голяма опасност пред генерала – неусетно да се свари на медийния огън или харизмата му да се изтърка от прекомерна употреба. Защото за разглезения зрител пред канапето няма нищо по-отегчително от политик, чийто репертоар знае наизуст и няма с какво да го изненада и развълнува. Рядко се напомня, че древногръцкият герой Нарцис всъщност не е знаел, че съзерцава собственото си отражение. И преди да се удави, се влюбил в прекрасния непознат, който виждал във водата.