Люба Кулезич На червената депутатка Татяна Дончева някой й свил чистачките на колата пред самия парламент. Кражбата станала на три метра от будката на полицията. Новината се вряза в информационните емисии с акцент върху своята баналност, трансформирана в куриоз. Този информационен похват прилича на предаване на шифровано съобщение със специален адресат. Мястото му обикновено е в шпионските филми за Студената война и за враговете с партиен билет. Но не сме свикнали да фигурира в новинарските навици на модерните ефирни телевизии. Затова няма да е чудно, ако си помислим, че на фона на драмата с обезчестения автомобил, вестта за обгазяването на Гълъбово да е трябвало да прозвучи почти като реклама за екологичния напредък на Марица-изток 2. Иначе си е улика за безгрижието на управляващите за здравето на хората. Но кое е мерилото за куриоз в края на краищата? Това, че под носа на властта комините на един ТЕЦ продължават необезпокоявани да бълват серен диоксид? Или че под носа на пазителите на реда край НС се краде на воля? Близо до ума е, че от гледна точка на обонятелните метафори, отношението на властимащите към законността мирише еднакво лошо. Ако новината с чистачките е била пробутана в името на подобно внушение, трябва сериозно да се запитаме дали и кой има интерес от реставрацията на езоповския език в българските медии? Това означава, че вътре в средите на самите управляващи действа цензура. И политически персонажи с репутацията на волнодумци като Татяна Дончева прибягват до иносказания, за да предадат на обществото послание за тревога. То съобщава, че престъпността е на прага на самото Народно събрание. А органите на реда, под ръководството на напористия министър Румен Петков на практика са безпомощни пред нея. Това означава, че самият парламент и физическото му оцеляване са под въпрос. Внушението е твърде сериозно, за да го подценим. Няма друг разумен прочит на новината за една толкова тривиална кражба на фона на последните европейски критики за несправянето на България с престъпността и корупцията. Отпорът на управляващите обаче срещу упреците в междинния мониторингов доклад на ЕС е толкова съгласуван и гръмогласен, че само парадоксален новинарски финт като този с чистачките на Дончева би прокъсал плътната звукова завеса. Интересно дали червената парламентарна фурия сама се е досетила да алармира медиите за автомобилните си беди пред НС. Ако това е така, тя трябва да е напълно наясно с журналистическата аксиома, че не е новина, когато куче ухапе човек, а само когато човек ухапе куче. Следователно Дончева очаква от публиката да разбере информацията именно в този необичаен план. И да й напомни с кого от силните на деня в БСП си ръмжат и се ръфат взаимно открай време. Отдавна вече не е тайна, че вътрешният министър Румен Петков е често сравняван в интернет с булдог. Той пък има да си връща на Дончева заради острите й зъби по повод на не една бакия в МВР и в БСП, разделена на крила и лобита с различни нагласи спрямо ключови властови фактори и политики. Да не би сега по правилото „човек ухапа куче” червената дисидентка да насочва общественото внимание към предстоящи размествания на пластовете в левицата, които биха разклатили прословутата самонадеяност на Румен Петков и свързаното с него партийно лоби? Или в характерния си ексцентричен стил Дончева изважда на показ ахилесовата пета на тройната коалиция с намек, че некадърността й да се справи с престъпността поставя на карта сигурността на самия парламент? Или пък истинското послание от новината е скрито в думата „чистачки”? Щом те са задигнати, значи автомобилът на властта е обречен да пътува в гъста мъгла, както се пееше в прочутия хит на Тодор Колев за откраднатите чистачки на скромната му кола. Щом асоциацията с песента „Как ще ги стигнем американците” е толкова пряка, значи саркастичната Дончева уведомява публиката да не чака проясняване за съдбата на кабинета след неделната сбирка на управляващите в Хисаря. Но това публиката си го знае. Въпросът е дотам ли са се докарали управляващите със свободата на словото и с вътрешната си цензура, че новините им напомнят зов за спасение, отправено с морзовата азбука от крепост, предадена отвътре. Ако това е така, виж това е новина.