Д-р Петер Хохегер, главен изпърнителен директор на „Хохегер груп“, която лобира за България: Правителството ви трябва да държи реформатори на ключовите позиции

Г-н Хохегер, какъв имидж на България желаете да изградите? - Ние не се стремим да изградим определен имидж, а да покажем, че в България се извършва промяна към по-добро.
Диляна Ламбрева Д-р Петер Хохегер е главен изпълнителен директор на „Хохегер груп“. Член е на Австрийската търговска камара, Икономическия форум на мениджърите, Индустриалната камара и Консултативния съвет на Arthur D. Little в Австрия. “Хохегер” е водеща група от компании в областта на интегрираните маркетингови комуникации, корпоративния и институционален PR и репутационния мениджмънт. Тя е част от световната PR верига на Burson-Marsteller и нейн ексклузивен партньор за десет държави от Централна и Източна Европа. Г-н Хохегер, какъв имидж на България желаете да изградите? - Ние не се стремим да изградим определен имидж, а да покажем, че в България се извършва промяна към по-добро. От анализа, който представихме на правителството, се вижда ясно, че съществуват области с имиджови дефицити. По тях възнамеряваме да работим. Най-главната ни задача се състои в консултиране на правителството как да представя процеса на реформите в ЕС. Това комуникационно проследяване на процесите тук е по предложение на ЕС. Важно е също да се покажат силните страни и степента на ангажираност на България към общата европейска политика. Тези три стълба изграждат основите и стратегията на нашата работа. Според Вас България загуби ли от това, че в годините преди членството и през първата година в ЕС нямаше агенция, която да изгражда и поддържа доброто й име в Европа? - Нека да гледаме на нещата реалистично. Когато има някаква голяма работа за вършене, не могат всички неща да се правят правилно и навреме. Но фактът, че българското правителство реши да използва професионални консултантски услуги, е вече положителен сам по себе си. Дали една година или две по-рано това трябваше да стане, е въпрос, който в момента не ни помага. Вие познавате ли комуникационната стратегия на правителството за присъединяване към ЕС? Открили ли сте в нея важни пропуски? - Да, разбира се, разгледахме я, преди да направим нашите предложения. Дефицитите в нея произтичат от това, че политиците се оплитат в злободневните си проблеми и губят общата ориентация. При един такъв сложен комуникационен процес, в какъвто се намира в момента българското правителство, е нужен някой, който да отвън обхваща всичко. Това е липсвало в предишната комуникационна стратегия – гледната точка отгоре и откъм старите страни - членки на ЕС, която да послужи за препоръки как правителството да изгради собствените си стратегии. Как по-конкретно работите? - Комуникационните консултации винаги са насочени в двете посоки. Ние съветваме основно членовете на кабинета и съдебната система по какъв оптимален за тях начин да отправят посланията си, по какъв начин да комуникират. Т.е. ние самите не се явяваме комуникатори, а само съветници в процеса на извличане на ключовите послания, нужни за тяхната дейност. И тъй като живеем в общество, в което информацията прелива, ние съветваме как тя да се филтрира и важните моменти да се изтъкват. Ние съветваме правителството също относно формите, чрез които се отправят посланията – било то пресконференции, събития с лидери на мнение, било то прояви в съдебната и банковата сфера, в икономиката. Кои медии се явяват особено важни за Вашата работа? - Медиите са изключително важни за нас, както и лидерите на мнение, неправителствените организации. Затова и изграждаме партньорства. А ако се сравняват печатните медии и електронните, трябва да кажа, че предимството на първите е, че при тях може да се постигне дълбочина в разглеждане на темите. Относно изявите на българското правителство в електронните медии има какво да се желае. Както всяко правителство, то залага на рационалния елемент, а за зрителя е важно посланието да го докосне – да усети кое решение ще му донесе полза, кое вреда. В други интервюта казвате, че възнамерявате да убедите европейската общественост, че важните постове в България са заети от хора, които могат да проведат реформите по изпълнение на критериите от Копенхаген. Как ще го постигнете, при условие че резултатите от работата на ключови министри показват обратното? - Заявявал съм, че България трябва да оставя впечатлението, че е водена и управлявана от реформаторски сили. Това е моето послание към правителството на България: то да държи реформатори на ключови позиции и в администрацията. Системите се променят от хората. И ако една страна се управлява от реформатори, то така я възприемат и отвън. Дебатира ли се агентурното минало на високопоставени български политици в средите, в които Вие лобирате? - Общото впечатление за една страна не би трябвало да се влияе от подобни единични случаи. Това, което наблюдаваме, е нормален процес за страна в преход. Естествено, че отново и отново ще излизат разни неща, ще има корупционни скандали. Има ги навсякъде, вземете и моята страна – Австрия, където наскоро излезе един скандал в полицията и вътрешното министерство. Същността на демокрацията е именно в това, като се забележат подобни негативни явления, по тях да се работи и те да се отстраняват. И скандалът в инфраструктурния фонд ли представлява прецедент, който не разваля общата картина? - Разбира се, че от всички тези процеси страда имиджът на страната. Но нашата агенция тук няма влияние, защото това не е наша задача. Ние комуникационно съпровождаме процеса на реформите и ангажираността на отговорните институции към него. Но бих казал – нека не прекаляваме с изискванията си, защото, ако се сравнят условията, при които България стана член на ЕС, с тези на Словакия и Унгария, ще се види колко сурови са те. Това се наложи, за да се даде сигнал на европейската общественост, че вкарването на нови членки става за сметка на нещо - за сметка на завишени критерии. Ако се сравни нивото на борба с корупцията в Унгария и Словакия, ще се види, че те са като България, ако не и по-назад. Как обаче отрицателните настроения към България в ЕС ще се променят, при условие че София демонстрира много близки отношения с Москва и силно се обвързва с нея в енергийната си политика? - Енергийният сектор е много деликатна тема за целия ЕС, защото няма единна стратегия. Има страни, които развиват ядрената енергетика, и други, които са на коренно противоположно мнение. В случая е важно да се знае, че за ЕС алтернативните стратегии са приоритет. Затова препоръчвам на българското правителство да форсира използването на алтернативни енергоизточници, да създаде нужните правни рамки за тях и да обърне внимание на енергийната ефективност. Сделките с Русия бяха представени от управляващите като диверсификация на доставките, корупционният скандал с Веселин Георгиев (бел. ред. - бившият шеф на фонд „Републиканска пътна мрежа) – като резистентност срещу корупцията. Не съветвате ли клиентите си да назовават явленията с истинските им имена? - Ние сме консултанти в областта на комуникацията, а не политически съветници. Естествено, мога в неформални разговори да дам съвет в тази насока, но това не е част от задълженията ми. Какво Ви е мнението за докладите за напредък на ЕК? Защото ЕК дава критична оценка на България, медиите раздухват забележките, правителството твърди, че не са зачетени усилията му, и така до следващия път... - Донякъде точно това се получава. В комуникационния процес трябва да се стремим да прескачаме зидовете в мисленето и да отиваме на друго ниво. В крайна сметка България трябва да осъзнае, че прави реформите за самата себе си, а не за комисията. За да има добра образователна система, работещи правосъдие и икономика, които да привличат инвеститорите. Трябва да се мисли така: това не го правя за комисията, а за собствената си страна. Забелязвате ли в България управляващите да се ръководят от тази мисъл? - Ако беше така, нямаше да имам работа тук. В договора Ви е отделено специално място на управлението на кризи. До този момент прибягвали ли сте до неговите инструменти? - Разработили сме определени предложения, но още не сме стигнали до оперативната част. В процес на подготовка сме и ще започнем с нея към средата на март, началото на април. Съгласуването на действията в едно коалиционно правителство не е лесна работа. На този етап ние внушаваме на правителството как да действа при кризисни ситуации за самото него, как да изгради координационно ядро. За това ще са ни нужни от 6 до 9 месеца. Успехът на комуникацията е гарантиран при 80% подготовка и 20% професиално изпълнение. Например кметът на Ню Йорк Руди Джулиани нямаше да овладее хаоса след 11 септември, ако не беше обхванал дълго преди това силите на реда, пожарникарите и бърза помощ в координирана система. При кои случаи бихте се отказали от ангажимента си спрямо България? - Поръчките, с които се наемаме, изпълняваме докрай. България е интересен случай, но не бих казал, че крие непредвидими трудности, напротив. Това е страна с потенциал. Иначе нямаше да я поемем.

Станете почитател на Класа