Водим тиха война с Румъния за товарните превози

Почти една година след приемането на България и Румъния в ЕС продължава тихата борба между двете страни за товарите по направлението изток-запад. Битката се води както на територията на Черно море, така и при железопътните превози.
Михаил Рангелов Почти една година след приемането на България и Румъния в ЕС продължава тихата борба между двете страни за товарите по направлението изток-запад. Битката се води както на територията на Черно море, така и при железопътните превози. Румънската страна е концентрирала усилията си за изграждане на високоскоростна жп линия от Черноморското крайбрежие до границите с Унгария и Сърбия. Това става за сметка на проектите по линията север-юг. Повече от две години Румъния не отделя средства за ремонт на трасето Русе-Гюргево-Букурещ. По време на наводнение един от мостовете беше разрушен и досега не е възстановен. Заради това сега влаковете пътуват по обиколни маршрути и три пъти по-продължително. Усилията на румънското правителство е да концентрира превоза на товари през пристанище Констанца до Западна Европа, без да допусне съществени товари да се отклоняват през България. През последните години Румъния постигна много с развитието на пристанищната си инфраструктура. Това доведе до голямо развитие на пристанищната дейност. През 2001г. порт Констанца е обработил 100 000 контейнерни единици, а през 2006 г. броя на превозените контейнери вече е 9 пъти повече. Освен по-добрата си инфраструктура румънските пристанища имат други много важни предимства пред българските. Румънските пристанища – по-добре развити На първо място организационните реформи в пристанищната дейност вече са приключени. В момента са създадени по европейски модел три пристанищни власти, без излишна централна администрация. На второ място Румъния допусна чуждестранни компании като оператори в порт Констанца – датската MAERSK и арабската DPA. Освен това пристанището напредна много с международното коопериране – негови представителства има в няколко западноевропейски страни. Заради това планираните директни интермодални морски линии Варна – Самсун и Варна –Грузия (основания за развитие на транспортния коридор Русе-Варна) се прехвърлиха към Констанца. Все пак през последните години се очертаха тенденции за намаляване влиянието на порт Констанца като главен европейски претоварен център от Черно море. Океанските контейнерни превозвачи в Средиземно море се насочиха към северноадриатическите пристанища - поради по добрия достъп до Централна Европа и река Дунав, както и насочването им към района на Мармара - Истанбул, поради концентрацията на товари и по-добрата транспортна логистика. В бъдеще тази тенденция ще се засили, прогнозират морски консултанти. Българският отговор От своя страна българското Министерство на транспорта се договори с Русия за създаване на директна фериботна връзка Варна-– Кавказ. Според специалисти това ще измести част от товаропотока, който по традиция се превозва с железопътен транспорт през Украйна и Румъния. Освен това България се договори с Македония и Албания за доизграждане на Коридор №8 – проект, който от близо 17 години събира прах по чекмеджетата на на три министерства. Единственият проблем е македонската страна, която няма финансови възможности да доизгради железопътната си линия. Темата за финансирането на коридора ще е една от основните в провеждащата се в момента среща на министрите на транспорта във Варна. Голямо изоставане имаме по отношение на речното корабоплаване. Румънската стратегия за Коридор №7 по Дунав (Ротердам – Констанца) е подкрепена от Европейската комисия и от водещите западноевропейски компании. Именно те формират европейската речна транспортна политика за коридора. В същото време няма почти никаква стратегия и реклама за българските речни портове и за тях почти не се говори. Обединение с Гърция Според Георги Петков, директор на Балканския интермодален център - Варна, добра възможност за българските транспортни среди да отговорят на агресивната политика на порт Констанца е в стратегическото партньорство с гръцките транспортни среди и допускане на реципрочна основа на дейности на порт Солун в дунавските ни пристанища срещу допускане на българския транспортен бизнес в пристанищата на Солун и Александруполис. Освен това е важно реализирането на интермодалния транспортен коридор Гърция - България (Варна/Бургас) – Русия. Европейската комисия вече е одобрила проект за подобряване на морските – железопътни връзки в района на Черно море, който ще се изпълни в периода 2007-2009 г. Главният офис на проекта е във Варна.

Станете почитател на Класа