Визитка Венцислав Василев е на 32 години. Завършил с магистърска степен „Екология и опазване на околната среда” в Пловдивски университет през 1998 г. Има следдипломна квалификация „Географски информационни системи” в Лесотехнически университет през 2005 г. Сега е координатор проекти в Българска фондация $Биоразнообразие$ (от 2002 г.). Участвал е като експерт в повече от 10 проекта в сферите биоразнообразие и управление на водите. - Г-н Василев, какви са причините за увеличаването на риска от наводнения? - Рискът наистина се увеличава, а сред причините са и природни фактори. С глобалното затопляне става все по-трудно да се прогнозират екстремните валежи на някои места. В България вече има наводнения, причинили щети за милиони, както и човешки жертви. От друга страна, през последните 50-100 г. прекалено много се строи по речните корита, и то на места, които са били заливни речни тераси. Разчита се основно на инженерни мерки за предотвратяване на наводненията. Защитата обаче никога не е стопроцентова. - Как да стане по-добра? - Трябва да бъдат определени зони с риск от наводнения и в тях да се ограничи строителството. Там, където е възможно, да се използват заливни речни тераси и други разширения, останали покрай реките, и да се ползват като буферни обеми. Предполага се, че когато една река има възможност да се разлее върху пасища, върху земеделски региони, се намалява ударната вълна на наводнението в населените места. - Това в компетенциите на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ли е ? Според Владимир Дончев, шеф на дирекция „Води”, ще бъде трудно министерството да се заеме само с тази задача? - Основната движеща сила би трябвало да бъде МОСВ, но отговорности трябва да има и Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Общините също трябва да се включат, защото ще имат все по-голям достъп до ресурси, включително и от европейските фондове. Много е важно тези пари да не отиват само за поддържане на диги и подпорни стени, които всяка година се бутат. - Какви са проблемите с дигите, мини ВЕЦ, с язовирите при оценяване риска от наводнения? - Последните наводнения показаха, че не се стопанисват добре част от водните обекти и язовирите. Липсва контрол върху инвеститори и арендатори, което е в компетенциите на екоминистерството. Нужен е и подход, който съобразява водоползването по целия речен басей, и това, което се случва по речните корита. Лоша практика са прочистванията на речните корита, които се считат за универсална мярка за осигуряване проводимостта на речното корито. Обикновено се прибягва до търгове на дърводобивни фирми, които да направят почистване на растителността по речните брегове и диги. И става по най-изгодния за тях начин - секат се дървета със стопанска стойност, без да се прави почистване, а ефектът е обратен. - Какъв е проблемът с язовирите? - Проблеми създават по-скоро малките язовири, чието състояние не се контролира прецизно, защото те са много. Големите като че ли се стопанисват по-добре. Микроязовирите по някои поречия обаче са един до друг. В тях, особено в рисковите водосбори, трябва да се поддържа свободен обем, който да поеме водата при наводнение или поне да смекчи ефекта надолу по течението. - Каква част от поречията са обезлесени в момента? - Най-засегнати са равнинните части на реките в басейните на река Марица и някои притоци на река Дунав като Искър, Вит, Осъм. Има обезлесени участъци по река Тунджа, които предизвикват ерозия на брега. Освен това интензивно се изгребват инертни материали по самото течение на реките. На някои речни участъци има издадени разрешителни на 20 км за 10 пясъчни кариери. Това води до понижаване нивото на подпочвените води, а фермерите се чудят защо им пресъхват кладенците. - Какви законови мерки трябва да се предприемат за намаляване на риска от наводнения? - Да се ограничи добивът на инертни материали в самите притоци на реките - такова е законодателството във Франция. Там добивът на инертни материали от коритата е забранен - това се позволява само на места, където се установи, че е необходимо реката да се удълбае с цел понижаване на водното ниво. Но става само при експертна преценка. Предлагаме също да се въведат практики за стопанисване на горите покрай реките - да се оставя ивица от буферна растителност по самия бряг.