Андрей Делчев е възпитаник на Юридическия факултет на СУ “Св. Кл. Охридски”. Специализирал е в Гърция, във Франция, после в Англия през 1994 г. През 1998 г. Андрей Делчев е избран за президент на Българска петролна и газова асоциация, която обединява най-големите участници в пазара на нефтопродукти и природен газ у нас. Работил е по множество проекти, свързани с финансиране от страна на престижни финансови институции като ЕБВР, Световната банка, Японската банка за международно сътрудничество (JBIC), Черноморската банка за търговия и развитие и други. - Г-н Делчев, през 2008 г. влиза в сила ново увеличение на акцизите на горивата. Как ще се отрази това на бизнеса? - Правителството обеща плавно увеличение на акцизите, за да бъдат достигнати минималните нива в ЕС. Това стана след среща на нашата асоциация с представители на бизнеса през 2004 г. През 2006 г. рязко бе увеличена стъпката за това – почти два пъти. Обещанието, че през 2007 г. няма да се вдига акцизът, не беше спазено. Правителството изпреварващо се опитва да достигне изискванията. Според мене обаче вдигането на акцизите няма да се отрази драстично на пазара. Ако трябва да бъда откровен, след толкова много ценови шокове не очаквам, че това увеличение ще доведе до срив в транспортната система на страната или пък че хората ще се откажат да карат колите си. - Как ще се отрази това на инфлацията в България? - Много сериозно, защото икономиката на страната е енергоемка, а голяма част от енергията отива за транспортния сектор. - Ще бъде ли намален акцизът върху смеските на биогоривата през тази година? - Такива горива вече се продават у нас по бензиностанциите. От 2008-а ставката трябва да бъде намалена с 3%. Това намаление, спрямо високите производствени разходи, е малко и няма да стимулира производството. Говорих наскоро с продавачи по бензиностанциите и там, където въобще се продава биогориво, търсенето е много слабо. Продават се около 50 л на седмица, което практически е нищо. Според продавачите на дребно, ако разликата в цената достигне поне 20-30 ст., хората ще започнат да си карат колите на биогориво. Тогава подобно намаление би имало психологически ефект върху масовия потребител. - Възможно ли е това да стане скоро? - При този акциз няма как да стане. Други проблеми с биогоривата, които се обсъждат напоследък, са липсата на достатъчно суровини, поскъпването на растенията, от които се произвежда такъв тип гориво, както и слабият контрол върху качеството. За нас като петролна асоциация е важно това гориво да бъде качествено. Производителите трябва да бъдат поставени в същите пазарни условия, в каквито са останалите търговци на горива. В момента биогоривата навлизат стихийно на пазара. Държавата, както толерираше преди пропан-бутан и сега метана по същия начин, подхожда по-повърхностно към биогоривата и контрола върху тях. Надявам се, че с времето нещата ще се оправят. Производителите в момента нямат печалба от горивото. Биокомпонентите в него могат да бъдат до 5% , а намаляването на акциза е 3%. Тоест при равни други условия разликата в цените се измерва със стотинки. - Ще се откажат ли търговците тогава? - Вече доста предприятия си построиха съоръжения за производство на биогорива. Повечето от тях изнасят продукцията си навън, тъй като тя не се търси на българския пазар. Горивото вече е борсова стока, но практически не се търси. Все пак всяко ново гориво изисква транспорт, съхранение и много сертификати за качество. Търговците ще започнат да продават биогоривото в България само ако цените са изгодни за тях. - Как преценявате регулаторните функции на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР)? - Въпреки че регулаторът трябва да бъде независим, все пак следва плътно политическата воля на управляващите. Затова понякога естествените увеличения на пазара се забавят по чисто политически причини – или идват избори, или току-що е избрано правителство, или нещо друго. Това е и причината да се натрупват увеличения, които ако се правят периодично и на по-къси периоди, ще са по-малки. Понякога обаче тези увеличения се трупат с години, както беше във водния сектор. И в един момент, когато ДКЕВР се намеси, става ясно, че не е въпрос на пазарлък, а на обосновано искане, и тези разходи, независимо от кой сектор е услугата, трябва да се доказват. От там нататък е въпрос на контрол от страна на ДКЕВР какво се включва в исканото повишение и обосновано ли е то. Аз не мога да си представя как една държавна компания като “Булгаргаз” ще поиска необосновано поскъпване. Изисква се обаче кураж и икономическа преценка от страна на регулатора да реши колко ще бъде увеличението. - А ще бъде ли независима оценката? - Не мога да преценя. 25% е сериозен скок и ще има промени по цялата ценова верига. - Какво мислите за предложението на ДКЕВР за равно поскъпване от 7,95% на природния газ през всяко тримесечие на 2008 г.? - Има очевидна необходимост от увеличаване на цената на горивото, защото операторът очевидно продава стоката си на цена, по-ниска от себестойността й. От ДКЕВР предлагат по-голямо поскъпване, но разсрочено във времето, може би защото така ще компенсират “Булгаргаз”. За да кандидатства за 25% повишение, то най-вероятно вече е изконсумирано - или е натрупано. От тук нататък разсрочване на увеличение, което би трябвало да се случи сега, е въпрос на мислене и чиста целесъобразност - ударът от поскъпването да бъде понесен по-леко. - Вие като председател на асоциацията можете ли да направите прогноза за цените на петрола през 2008 г.? Ще бъде ли премината психологическата граница от 100 долара за барел? - Дали ще мине границата тази година или през 2009-а, тенденцията е тази. Цените на течните горива вървят нагоре и причините са ясни. Те все повече ще поскъпват. Психологическият ефект от евтините горива, които ползвахме, е изчерпан. От тук нататък и Европа и САЩ би трябвало да свикват със скъпите. Психологическите граници вече са размиват, защото и при $100 за барел нещата вече не изглеждат толкова страшни. Разбира се, има и движение надолу, а има и други фактори за това. В крайна сметка това е ресурс, който е дефицитен. Голяма част от него се управлява от откровен картел, наречен ОПЕК, а търсенето определено е по-голямо от предлагането и продължава да нараства. Няма много причини да се намали цената. - Правителството взе решение запасите от горива да могат да се съхраняват и в други страни. Това добра идея ли е? - От асоциацията смятаме, че е добра и я предлагаме отдавна. Това масово се прави от много държави, защото някои страни имат много по-голяма база за съхранение на гориво, отколкото други. В България една част от базите са амортизирани и се изискват сериозни инвестиции, за да се ремонтират и приведат в определените изисквания за съхранение. Страната ни има запаси за повече от 90 дни. Част от тях са в лошо състояние и не са лицензирани. В някои страни пък държането на склад на подобни запаси се е превърнало в бизнес. Със сегашните средства за транспорт е възможно горивото да бъде пренасяно на 1000-2000 км от страната и да бъде максимално бързо внесено отново в случай на нужда. Това може да стане със страни - членки на ЕС , при подписана двустранна спогодба и договори за контрол върху качеството. - С колко държави имаме подобни споразумения и има ли интерес други страни да изградят бази за гориво у нас? - В момента България няма такива споразумения с никоя страна от ЕС. Законът е приет, но на практика не се прилага. Няма и срокове това да стане. А за интерес в тази посока към България аз не съм чувал. Въпросите зададе Георги Велев