Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България: 2000 фирми чакат разрешително за строеж

- Г-н Бойков, строителният регистър вече е публичен. Как работи до момента системата? - През 2008-а ще стане ясно какво изобщо се случва в строителството, тъй като фирмите се регистрират в 48 раздела и 4 категории. Това означава, че кандидатстват за извършване на определени видове работи, а категорията показва обема на дейността.
- Г-н Бойков, строителният регистър вече е публичен. Как работи до момента системата? - През 2008-а ще стане ясно какво изобщо се случва в строителството, тъй като фирмите се регистрират в 48 раздела и 4 категории. Това означава, че кандидатстват за извършване на определени видове работи, а категорията показва обема на дейността. Засега 2000 фирми чакат да им бъде издадено разрешително за строеж, а 700 са вече регистрираните. Условието, за да започнат нов строеж, е да са регистрирани. - Броят на заетите във фирмата трябва да е 50 души за вписване в първа категория и 30 - за втора. Защо критерий е персоналът, а не обемът на дейността? - Една фирма може да направи обем като главен изпълнител с подизпълнители. Може да има 40 души и да направи 100 млн. лева обем. Но това не значи, че физически извършва строителството. Затова е важно да се знае кои са професионалистите. - Това не дава ли привилегии на големите фирми? Малките са обречени да са само подизпълнители. - Една фирма може да регистрира голяма печалба, но ако не може да построи голям обект, защото няма квалифициран персонал, ще влезе във втора или трета категория. С фирма от 30 души не може да се построи магистрала. Всички в България са били малки фирми някога. Пазарът у нас е много динамичен и големите фирми ще стават все повече и все по-мощни. За малките фирми, които работят на дребно, ще става по-трудно. Те имат шанс да растат или да се сдружават. Такъв е случаят с кабелните оператори у нас. Оказва се, че в строителния регистър трябва да се впишат и кабелните оператори. За да слагат кабели, те трябва да имат разрешително за строеж, тъй като има изискване кабелите да са под земята. Една фирма с 3 души, единият от които слага кабела по жиците, другият седи на компютъра, а третият е дежурен, трябва да се регистрира поне във втора категория. Т.е. трябва да имат обем, хора и т.н., а те нямат. Така те ще се съберат в една обща монтажна фирма, която ще се регистрира като строител. - Това няма ли да срещне проблем заради липсата на подземен кадастър? - Ако ме питате като строител - да. Иначе това не касае камарата, а държавата. Това, което касае нас, е да подредим целия строителен процес. В момента преговаряме с камарите на инженерите и архитектите за създаването на обща организация. България няма да страда от липсата на строители, а от липсата на проектанти, защото в този сектор цари пълен хаос. Няма проектантски организации и кой да прави проекти. Има малки фирми с по 10 души, но те не могат да проектират ТЕЦ или големи обекти. В строителния регистър ще влизат и проектантските бюра като фирми. Така всеки инвеститор ще може да избере и проектант за строежа. Трите камари няма да се слеят, тъй като са създадени с различни закони, но ще се асоциират. Ще се координира работата помежду ни, тъй като имаме конфликтни точки. - Кои са те? - Най-вече между проекта и изпълнението, за което се изисква голямо съгласуване. Най-големи проблеми имаме в разговорите с архитектите, тъй като те по принцип трябва да водят процеса на проектиране. Те са обобщаващата част, така да се каже. - Строителният регистър вече работи, макар и със закъснение - какви са проблемите в сектора оттук нататък? - Като цяло той идва навреме, тъй като тепърва ще се строи още повече. От друга страна, за последните години натрупахме опит по ФАР и ИСПА. Досега имаше сериозни проблеми по отношение на търговете за обществени поръчки и координацията между нас и държавата например. Проблемите сега са в режимите в строителството в общините - получаването на разрешителни за строеж е трудно, бавно е и съгласуването между нас и държавата. Три-четири години трябват на един голям проект, като “Супер Боровец” например, да стигне до първа копка. - Регистърът ще помогне ли по някакъв начин да се налагат европейските стандарти в строителството? Знаем как се строяха хотелите по морето за 3-4 месеца и после тавани падаха върху туристите. - Проблемът не е на законодателството. Строителният бум със свободните пари, голямата норма на печалба и ниската цена на земята отпреди няколко години е движен от предприемаческия интерес. Невинаги инвеститор и строител е едно и също. Сега също на много места няма градоустройствени решения и се строи на парче, а местната власт е слаба в контрола. Затова плътността на застрояване е огромна. Трябва да има градоустройствени планове, за да се строи по закон и по ред. Вече има устройствени планове на София и Пловдив и се подготвя на Варна. Това, което трябва да се промени, е законът за концесиите, нормите по отчуждаване на земи, да се премахнат нерегламентираните режими по общините тип ''мълчаливите откази''. Другото, което ще направим през тази година, е да издадем списък със средните цени в строителството, което може би ще е по области. Защото има една реална, номинална цена за строителството и разликата може да е 10-15 %. Например строителството на един жилищен блок в София струва 350 евро/кв.м груб строеж и 650 евро - с обзавеждане по испански каталог. - С кои държавни институции ще се координира работата на регистъра освен с ДНСК? - Скоро предстои да подпишем рамков договор с НАП, защото в регистъра, така да се каже, ще излезе истината за всички строителни фирми. Т.е., след като се регистрират и подадат публично данни и декларират, че са верни, може да се прави проверка. Така излизат парадокси - например една фирма има 4 млн. лева обем, 20 хил. лв. печалба и 105 лева заплата! Сега, когато фирмите подават данни в регистъра, ще почнат да се замислят какви данни подават. - Някои от фирмите протестираха срещу високата такса за вписване в регистъра. За какво ще се използват натрупаните средства? - За една малка фирма таксата е около 2 хил. лева. Имаше идея таксите да са по-ниски, но на общо събрание се реши да са 10 промила от печалбата за предходната финансова година. За големите фирми границата беше 30 000 лева, но те го премахнаха, за да има солидарност, т.е. големите плащат повече за сметка на по-малките, които плащат по-малко. - Колко плащат големите компании сега? - След 30-ия милион нетни приходи от продажби фирмата плаща с хиляда лева повече на всеки 10 милиона. Например най-голямата такса, която плати фирма (''Главболгарстрой''- бел.а.) е 70 000 лева на около 150 млн. лева печалба. - Строителството ще продължи ли да привлича такава голяма част от чуждестранните инвестиции? - Вероятно още 4-5 години ще има такъв ръст на сектора от 20-25% на година и след това интересът ще се нормализира. Строителството само по себе си не е индустрия. Така че е много важно какво строим. Ако строим само курорти и блокове, икономиката е в опасност. Но тепърва започваме да строим пътища, пречиствателни станции, въпросът е, че трябва да строим и промишлени обекти. През следващите 8-9 години ние, строителите, ще имаме много сериозен бизнес, тъй като инфраструктурата ни е много изостанала. Въпросите зададе Дима Неделчева

Станете почитател на Класа