Притежатели на евтини апартаменти и на скъпи коли - по това ли се познават българските политици? И как може беззаконието да се превръща в норма, без на нарушителите да се търси съдебна отговорност, пита Мирела Иванова.

Преди време, когато от екрана и от нищото агресивно, но пък с огромни пари, се създаваше барековото ББЦ, двама депутати, влезли в парламента като представители на други партии, внезапно се пребоядисаха и записаха под знамето на Бареков и така партията му се сдоби с народни представители още преди да е участвала в избори. Партийно-парламентарното номадство и преди това не бе непознато, нито пък чуждо на мнозина, които с отблъскващото си покупко-продажбено поведение сринаха почти до нулата доверието в основната институция на парламентарната ни република. Но феноменалният случай с Бареков бе втрещаващ, затова съм запомнила и думите на известна юристка, която обясни, че подобно действие не е незаконно, а само морално укоримо. С течение на годините обаче морално укоримите, откровено цинични и безпардонни поведенчески модели се превърнаха в мярка, създадоха цяла, доста видима прослойка от недосегаеми публични и обществени фигури, политически лица и управляващи на изборни длъжности, които отгоре на всичкото минават и за някакъв самопровъзгласил се национален елит.
Какво като всичко се знае?
Въпросът, който веднага можем да си зададем, а и си задаваме почти всеки ден при появата на нови факти и данни за видимо морално безчинство, непреследвано от закона, е как така общоприетите морални постулати не се застъпват никъде със законодателството, което би трябвало да налага чувство за справедливост и да утвърждава ценностите в обществото и държавата?
Как можем непрекъснато да изтърпяваме самозабравили се с десетилетия кметове, ректори и управители на централната банка, без да им се потърси съдебна отговорност? Как допускаме свръхпривилегии за високопоставени държавни служители и политически играчи при разпределянето на т.нар. „държавна баница"? Не е ли позорно пред очите на българските граждани непрекъснато да се натрапва разделение, което дава предимства - от битови до кариерни - на партийни послушковци и посредственици, на свои хора по масонска, лобистка, другарска, ченгесарска, протестърска и прочие линия?
Накрая съвсем ще затънем
Моралът може и да е разтегливо понятие, но не чак дотам, че в него да се напъхат всички възможни личностни, политически и съдебни безобразия. Ако управляваната от теб община се задъхва от проблеми и безпаричие, няма да си купуваш служебен автомобил за 200 000, за да всяваш респект. Ако довчера си крещял по площадите „Кой?", днес няма да идеш да работиш за „Кой", защото това развращава и цапа всички ни. Ако си си самогласувал пожизнена ректорска заплата в огромни размери, няма да твърдиш, че при отмяната ѝ става дума за „лов на вещици".
Липсата на морал превръща все повече обществения живот на България в тресавище, което всекидневно изгазваме с агресия, апатия и самоунижение, опрени на псуваческата мъдрост, че „всички са маскари".
DW