Финансист и икономист - с различни оценки и различни рецепти за ситуацията и бъдещето на южната ни съседка.

Проф. Боян Дуранкев, икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране, преподава в УНСС:

Реалистично за Гърция е да договори изплащане на дълга в рамките на това поколение, което означава не повече от 15-20 г. На второ място, южната ни съседка трябва да изсветли сивия сектор на икономиката си и да се стреми да хармонизира данъчното си законодателство с останалите европейски страни. Трябва да има единни данъци за държавите в ЕС, за да не бягат гръцките производители в "офшорки" като България. Защото , ако вдигнат данъците в Гърция, точно това ще се случи. Трето, необходимо е страната в криза да договори редуциране на дълга си, за да се получи сигурното му изплащане за 15-20 г., обвързано с икономическия растеж, с повишаването на доходите и на потреблението вътре в страната. В противен случай гърците изобщо не трябва да помислят да остават в еврозоната и в ЕС.

Не само че го е казал популярният икономист Тома Пикети наскоро, но отдавна се знае, че на Германия три пъти са й опрощавали дълговете- с 60% и повече. В случая с Гърция става дума за орязване на публичен дълг, но съчетано с икономически ръст 2-3% годишно и с 1.5% ръст на потреблението вътре в страната. Иначе остеритетните правила досега спрямо южната ни съседка напомнят силно на първия мандат на Пиночет. Тогава той приватизира почти всичко, оряза разходите, след което по-късно национализира всичко това и увеличи разходите. И чак тогава се раздели с тежките проблеми.

Иво Даскалов, финансов анализатор и собственик на частна инвестиционна компания:

В Гърция за изсипани милиарди евро и когато са теглени тези пари никой не е искал референдум, за да ги харчи за пенсии, заплати, бонуси...Тогава кой е правил сметките за гръцкия бюджет и как са натъкмявани цифрите? Разбира се, отговорността е и на самия заемодател, да е следил как са се разходвали средствата по възможно най-продуктивния път. Но това не се е случвало дълги години в Гърция. Проблемът е двустранен, защото неизпълнението на програмата от едната страна води до неизпълнение и от другата. Но ако навреме е имало реакция на кредиторите, то не би трябвало да има последващи кредитни линии и споразумения с Гърция.

Но, все пак, основната вина е на южната ни съседка- тяхно е било задължението да си приведат двора в ред. Явно вътрешният политически ред не предполага изпълнението на сериозни реформи.

Дългът на Гърция изглежда непогасяем, защото е натрупан с времето без реално да са извършени промени в икономиката и в бюджета на страната. Защото, ако има опити за реформи те са от последните 2-3 г. и са съвсем плахи. Съкратени са елементарни разходи, които поне доведоха Гърция до балансиран бюджет, но нищо повече. Не може средната пенсия в Гърция да е на по-високи нива от тази в Източна Германия при положение, че БВП и производителността на труда са несравними. За справка средната пенсия по статистически данни в Гърция на работилите в държавния сектор е 1378 евро.

За да се защитят геополитически интереси, включително важни зони за Европа и НАТО като Югоизточния фланг, за да се запазят определени държави вътре в ЕС и за да не се получи разцепването му, се прилагат методи, водещи до различно отношение към различните държави в общността. Истината е, че няма страна, която да не иска да бъде в ЕС по логични причини. Това важи включително и за Гърция- гърците дори не искат да излизат от еврозоната. А германско-френския модел на лидерство е безспорен.

От Гърция се очаква да си изплаща дълговете и да прави реформи. Ако тя не ги направи не бива да очаква по-нататъшно кредитно споразумение. Какви реформи? Да се съкрати държавната администрация наполовина- от около 900 хил.души поне на 450 хил. души. Бонусите на тези служители трябва да бъдат силно орязани, пенсиите и заплатите също трябва да се намалят, защото сега те са на нереални равнища. С този износ от приблизително 27 млрд. евро, който има Гърция не може да поддържа подобни бюджетни разходи - било то военни в рамките на 6 млрд.евро, било то за пенсии - 27 млрд. евро годишно. Когато си направят икономиите гърците могат да си освободят между 10 млрд. евро и 20 млрд. евро годишно, което ще подтикне икономиката към растеж.