Руската икономика отчита рязък спад, а финансовият натиск над Кремъл започва да се разпространява из регионите, градовете и сред народа. Много от руските региони вече са на ръба на фалита. И докато натискът продължава да нараства на регионално ниво, общинските власти и гражданите все повече закъсват с парите.
Надеждата за икономическо възстановяване в близко бъдеще е малка. Ето защо Кремъл предприема стъпки да възпре каквато и да е заплаха от регионално неподчинение или от масови протести срещу централното ръководство. И тъй като през идните няколко години вниманието на Кремъл ще се измести към вътрешните проблеми, то възможността му да се налага зад граница ще намалее.
Така наречените руски моноградове - тези, в които има само една промишленост, започват да усещат тежестта на финансовото бреме, което притиска регионалните правителства. В Русия има 319 моноградове, в които живеят общо 14 милиона руснаци или около 10 процента от цялото население. Те са останки от съветския период, когато градовете разчитаха само на един промишлен отрасъл или на едно предприятие, в което работеха повечето от жителите им.
Повечето руски моноградове са съсредоточени върху производството, металургията, дърводобива или горивата, което съставлява 30 процента от промишленото производство на страната. Вроденият проблем със структурата на моноградовете е, че те създават "негъвкава икономика". Освен това работната ръка в моноградовете е обучена да се труди в един единствен промишлен отрасъл, поради което е трудно работниците да се преместят на друго място в търсене на по-добра работа.
За да оцелеят, повечето от тези градове се нуждаят от субсидии от федералното правителство или от руски олигарси. При неотдавнашната си визита в монограда Усолие-Сибирское руският премиер Дмитрий Медведев заяви, че само 79 от 319-те моноградове в страната са икономически стабилни и добави, че федералното правителство няма да може да спаси останалите 240.
Според руския министър на икономическото развитие Алексей Улюкаев 94 от градовете, разчитащи само на един промишлен отрасъл, са "на червено", т. е. близо до икономическия колапс или банкрута. Кремъл е заделил фонд от 525 милиона долара за руските моноградове, но Улюкаев посочи, че тази сума е достатъчна за спасяването на едва 20 града годишно.
Когато моноградовете започнаха да изостават по време на рецесията през 2009 година, работниците нямаха алтернативни варианти за работа и техните заплати намаляха. В градовете избухнаха протести, които накараха тогавашният премиер Владимир Путин да пътува от един град на друг и да води пропагандна кампания. В град Пикальово Путин нареди на Олег Дерипаска, олигархът собственик на групата компании "Базов елемент" /Базел/, която управляваше града, да даде 1,3 милиона долара от собствения си джоб, за да успокои протестиращите. Сега олигарсите нямат чак толкова пари в брой и са по-малко способни да запълнят дупките във финансирането на Кремъл.
Регионалните правителства и общинските власти, които вече са под голям финансов натиск, не успяха да предпазят руския народ от последиците на икономическата криза. Инфлацията достигна най-високото си ниво от 13 години насам с 16,9 процента през първата половина на 2015 година, обезценявайки заплатите с 14 процента спрямо предишната година. Това е най-бързият спад от 1998 година,когато рублата беше в криза. Според държавната статистическа служба Росстат броят на руснаците, живеещи под прага на бедността, също е нараснал с 14 процента през първата половина на 2015 година. През финансовата криза от 2008 г.
Кремъл повиши минималната заплата и увеличи социалните помощи, за да избегне рязък скок на обедняването. Този път обаче Москва не предприеподобни мерки и вместо това избра да запази парите си в брой за нуждите на федералното правителство.
Според московският държавен университет по икономика руснаците в момента продават спестяванията си в чужда валута, за да задържат домакинствата си на повърхността. По оценки на университета обаче повечето от тези спестявания ще пресъхнат по-късно тази година, което може значително да ограничи достъпа на руснаците до средства и през 2016 година да изпрати още повече хора под прага на бедността.
Кремъл е все по-обезпокоен, че финансовият натиск върху регионалните и общинските власти, както и върху руския народ може да премине в регионално неподчинение или в масови протести срещу федералното правителство. Кремъл е по-малко притеснен за популярността си, тъй като се радва на най-високия си рейтинг на одобрение от години. Но популярността му се дължи повече на руския национализъм насред обтегнатите отношения със Запада. Със засилването на икономическия натиск обаче в крайна сметка популярността на Кремъл ще започне да ерозира.
С цел да се предпази от заплахата от бунт, Кремъл предприема стъпки, за да гарантира, че ще запази контрола върху страната през идните години. Федералното правителство отпусна 5,2 милиарда долара под формата на федерални субсидирани заеми при 0,1 процента годишна лихва на регионалните и общинските власти.
Макар тези заеми да облекчат малко положението, те са само малка част от парите, от които регионалните правителства имат нужда, за да се задържат на повърхността. Следователно, регионите ще продължат да се обръщат към по-рисковите търговски заеми, от които имат нужда, за да покрият нуждите си.
Руски коментатори смятат, че Кремъл в крайна сметка ще постигне споразумение с държавните банки Сбербанк и ВТБ, които са основни кредитори на регионите. След като на 31 юли се срещна с Путин обаче, шефът на Сбербанк Герман Греф заяви, че финансовата ситуацията на банката до края на годината е "сложна" и не даде сигнали, че тя ще помогне на регионите.
Наред с усилията да намери пари за регионите и градовете, Кремъл здраво се е заел с подготовката на ответни реакции в политиката и сигурността. Миналия месец руската Дума прие серия от закони, които разширяват възможностите на регионалните правителства да следят за протести. Те включват насърчаването на преки контакти между силите за сигурност и лидерите на протестните движения. Думата също така увеличи правомощията на полицията, включително давайки на полицаите по-големи права да използват оръжие срещу цивилни.
Регионалните сили за сигурност вече упражняват строг контрол върху опозиционните лидери и организации в навечерието на регионалните и общинските избори през септември. През последните няколко седмици бяха задържани опозиционни лидери в Новосибирск, Кострома, Калуга и Магадан, въпреки че изборите са чак след месец. Някои региони също така забраниха на опозиционни партии да участват във вота. Путин поддържа контакт преди изборите с лидерите на Справедлива Русия и Либералнодемокатическата партия - двете най-големи опозиционни партии, в месеците преди изборите.
Кремъл също така предприе мерки срещу потенциално политическо дисидентство, визирайки по-далечно бъдеще. През юни федералното правителство премести парламентарните избори от декември на септември 2016 г. Като насрочи изборите по-близо до лятната ваканция Кремъл се надява да предотврати протестите и политическите кампании, организирани от опозицията. Това решение породи големи спекулации в руските и западните медии, че Кремъл очаква икономическата криза да се влоши идната година.
Възможно е Русия да постигне известен икономически растеж през 2016 г., но Кремъл няма да може да стабилизира регионите или да се предпази от общественото недоволство, освен ако цените на петрола скочат или федералното правителство се намеси директно. Федералната намеса ще изиска от Кремъл да вложи голяма част от 541-те си милиарда долара резерви, които са разпределени между руските валутни резерви, Фонда за националното благосъстояние на Русия и Резервния фонд.
Кремъл избягваше да пипа тези резерви, в изчакване на по-тежки икономически времена. Но тези времена се очертават в не толкова далечно бъдеще и Кремъл може да бъде принуден да източи пари от фондовете си, за да предпази регионите, градовете и хората от по-нататъшни трудности. Междувременно Кремъл продължава да разчита на обществената си популярност и затяга хватката около политическите дисиденти, за да запази стабилността в краткосрочен план.
През идните няколко години Кремъл ще трябва да положи повече усилия да запази страната стабилна. В крайна сметка това може да означава, че Кремъл ще трябва да ограничи действията си зад граница, тъй като вътрешните въпроси ще поглъщат по-голямата част от вниманието му. Същевременно САЩ или други западни страни и организации могат да се опитат да се възползват от общественото недоволство в Русия, както стана по време протестите през 2011 и 2012 година. Кремъл си дава ясно сметка за тази възможност и вероятно ще продължи да налага ограничения на американските контакти в Русия.
