Една група от приятели във Facebook, за които Марк Зукърбърг неотдавна прецени, че не си заслужава да вижда, са публичните му акционери, които очакваха да го подложат на кръстосан разпит (чрез адвокат) на 26 септември в съдебна зала в Делауер. Проблемът бяха плановете на Зукърбърг да префасонира структурата на акционерната собственост на социалната медия повече в своя полза.
Няма съмнение кой контролира Facebook. Основателят ѝ Зукърбърг не само е главен изпълнителен директор и председател на борда; с притежаваните 16% от акциите той контролира 60% от гласовете чрез специален клас акции, носещи 10 пъти повече права на глас от нормалното. Преди година Зукърбърг реши да продаде голям дял от собствеността си (на стойност $74 млрд.), без да разводни контрола. Фирмата състави план за разпределяне на акции без право на глас, позволяващи му да намали икономическия си интерес на 3% без загуба на контрол.
Това предизвика съдебен спор. Гласовете на акционерите могат да имат пряко значение по редица въпроси, като възнаграждението за мениджърите и придобиванията, както и непряко, защото тези гласове изискват разпространяването на често важна информация, казва адвокатът Стюарт Грант. Той заведе дело срещу Facebook и Зукърбърг от името на двама от големите инвеститори в компанията за нарушаване на доверително задължение. Но малко преди делото Зукърбърг реши да се откаже от плана си, като написа във Facebook, че според него има достатъчен контрол. Вероятно е искал да избегне и допълнителна битка по споровете за употребата на Facebook от руснаците за намеса в президентските избори в САЩ.
Някога идеите около акционерната „демокрация" създадоха гласовити защитници на това всяка акция да има по един глас по корпоративните проблеми. Това бе въпрос на договорно споразумение според правилата на Нюйоркската фондова борса. Възходът на борсата в началото на ХХ век бе свързан с наложените стандарти, увеличаващи доверието на инвеститорите. После обаче авторитетът ѝ намаля. Сега тя не дава друго мнение по въпроса за многобройните класове акции, освен че са позволени от основния ѝ регулатор, Комисията по ценните книжа и борсите (SEC). Всъщност, тъй като SEC не блокира емитирането на акции без право на глас, Зукърбърг можеше спокойно да спечели делото.
NASDAQ, където е листната Facebook, защитава по принцип многобройните класове с аргумента, че една акция не трябва само да отразява икономическото участие. Различни структури са приемливи, стига акционерите да знаят какво купуват, особено в момента на публичното предлагане. Ако правилата бъдат затегнати, смятат от борсата, фирмите ще откажат изобщо да се листват в полза на по-непридирчиви частни пазари.
Каквато и да е стойността на аргумента, той не покрива изцяло случая с Facebook: промяната трябваше да се направи, след като фирмата стана публична. Други фирми възприемат подобен подход към акциите си или като ограничават инвеститорските права на глас като производителя на облекло Under Armour, или предлагат акции без право на глас като Snap, друга социална медия. Слабите резултати и в двете фирми обаче предизвикаха съмнения относно търпимостта на инвеститорите към така структурираните оферти.
Това не означава значителна промяна на настроенията към многобройните класове акции. Ако гигантът в споделянето на жилища Airbnb ги поиска, ако стане публична фирма например, вероятно ще се наложи, а след това ще го последват и други. Ако е теглена черта, то не е от регулаторите, а от фирмите, даващи индекси. Standard&Poor's и FTSE Russell обявиха през юли, че ще ограничат фирмите с многобройни класове акции от участие във водещите си индекси; MSCI също обмисля подобна мярка. Така че бъдещите оферти могат да бъдат определяни не от борси или регулатори, а от компании, които просто описват колекции от фирми.