Историята на „Хюлет-Пакард - България“ до голяма степен е лична професионална история на Саша Безуханова. Тя ръководи компанията от 1998 г. Член е на Европейския клуб на победителите на „Хюлет-Пакард“ от 1999 г. и световния за 2006 г. Печели 4 награди за мениджърски умения, за най-добра репутация и постижения в областта на корпоративния мениджмънт в България, както и приза „Лице на българския бизнес” за 2006 г. Безуханова казва, че нейното място е в България. Заместник-председател на борда на КРИБ (Конфедерация на работодателите и индустриалците в България), председател на борда на директорите на „Джуниър Ачийвмънт България“, член на борда на Фондация "Отворено общество", член на борда на Българското училище за политика, член на международната общност Who’s who professionals. Безуханова е и почетен консул на Люксембург за България. Човекът Семейството... дъщеря на 18 г., с нея обичаме да правим разни женски неща - заедно караме ски и колело, ходим на фитнес, на пазар или разходка и обяд в събота. Мисля, че водя хармоничен, пълноценен живот. Имам 20 г. брак и съпругът ми и днес е един от най-добрите ми приятели. Приятелите... виждам се с хора, с които не ме свързва професията, хора интелектуалци – най-общо, цветни и интересни. Това общуване ме зарежда и обогатява, то е среща на различни гледни точки към живота. Извън офиса... все повече хора си планират и свободното време, както и професионалното. Спортът... великолепен начин за разтоварване. Обичам планината, плуването, фитнес от време на време. Карам колело през лятото. Музиката... В колата слушам Chill-out, Jazz и хубави стари парчета. Харесва ми да ходя на концерти. Напоследък приятно преживяване беше концертът на Джордж Майкъл у нас. Не се различаваше от концерт в Париж например – анимация, гегове, ефекти подчертаваха професионалната музика Пътуването... най-много обичам Лондон заради срещата на космополитността и традицията на един терен. Чувствам се добре навсякъде в стара Европа. Презареждането...Това лято бяхме за седмица в Боженци. Обиколихме над 50 манастира. Хубаво е да усещаш корените си, да черпиш енергия от тях в един новосформирал се свят. - Г-жо Безуханова, преди дни МДААР съобщи, че "Хюлет Пакард - България" събира най-много точки в конкурса за обществена поръчка за изграждане на териториален център на електронното правителство в София. По-ниската цена, която предлагате, ли е решаваща? - НР спечели единия от трите лота за развитие на е-правителство. Баланс между експертиза в областта и цена е според нас причината офертата ни да бъде предпочетена. - Електронното правителство прави ли една държава модерна? - Безспорно, тъй като е-правителството е съвременна среда за административно обслужване и осигурява удобство за гражданите и бизнеса. Това пести усилия и време на всички. Има няколко ключови системи, които съществуват и обменят данни – митническа, данъчна, осигурителна, правосъдна, в структурите на МВР, здравната сфера, банковата. Тя за момента е най-развитата. Ако тези информационни системи ги има, ако са работещи, върху тях може да се изгради единна модерна система за електронно правителство. В държавите, в които такава система работи успешно, има национална концепция за развитие. Така се гарантира съвместимост на отделните системи - те си „говорят“, обменят данни, обобщават статистики. Административният процес става по-бърз, процедурите по-прости, ограниченията по-малко и като цяло бизнесът получава допълнителен стимул за развитие, а гражданите - достъп до услугите на администрацията по удобен за тях начин. - От позицията на „Хюлет Пакард“ България дружелюбна ли е към бизнеса? - Днес България е много привлекателна инвестиционна дестинация. Независимо от предизвикателствата, свързани с прехождане от един социален и икономически ред към друг, има здрава основа, върху която може да се гради. Корпоративната култура помага да се транспортира световно ноу-хау и помага да се ускори този процес. - Кое е най-важното в момента за компаниите в бранша? - Във високотехнологичния бранш най-важна е квалификацията на хората – в „производствения процес“ движещ е интелектът. В България има качествени хора, които, поставени при подходящи условия, дават много добри резултати. - Различава ли се секторът сега отпреди 10 години? - Когато HP започна дейност у нас през 1997-а, нямаше много чуждестранни компании, работещи в България. Компанията въведе системно-интеграционния подход, за пръв път реализира „проекти под ключ“ във време, в което още нямаше развита култура за това, и дейността ни повлия на средата. В първите години дори правихме управленски академии за партньорите си – учехме ги как да менажират компаниите си според приетите в света управленски стандарти. - Кой беше първият ви голям клиент у нас? - БТК и тя си остава много специален клиент точно по тази причина. Човек трябва да е малко суеверен в бизнеса. По-късно изградихме ИТ инфраструктурите и на другите две големи телекомуникационни компании, на много индустриални предприятия, държавни и финансови институции в страната и региона. Аз лично се гордея с реализирането на системата за нови документи за самоличност, което е основна предпоставка за отпадане на визовия режим за пътуване на гражданите на България в Евросъюза. HP осигури над 50 млн. долара корпоративен кредит на България за изграждане на тази система без суверенна гаранция – през 1998 г. това беше голямо доверие към държавата ни. Екипът на ХП в България реализира системата за междубанково разплащане в реално време за Македония и Сърбия. Направихме първата значима инвестиция през 2006 г. в център за глобални услуги, в който в момента работят над 1000 български инженери, които освен това имат отлична езикова подготовка. Те работят според световните стандарти за ИТ производство. Този център е един от шестте за такъв тип услуги на ХП в света и е пример за модерен тип инвестиция – такава, която мобилизира интелект, осигурява трансфер на ноу-хау, предпоставка е за връщане на млади българи от чужбина. Много сме горди, че не само постигнахме добри пазарни обеми, но и през годините партнирахме на държавата, когато за развитието си имаше нужда от добри практики. В такъв период на интензивно развитие присъствието и инвестициите на водещи корпорации са и легитимация на държавата. - Кое беше най-голямото предизвикателство? - Проектът за българските паспорти през 1998 г. беше много ключов в моята кариера и в позициите на ХП в България. Тогава екипът ни бе само 12 души и нямахме опит с такъв тип мащабни проекти. /За сравнение – сега сме около 1200 човека./ Но успяхме, при това с голям политически ефект за държавата. Освен това убедихме корпорацията, че тук средата е добра за инвестиции. Второто голямо събитие е изграждането на центъра за услуги. Две години отне да „продадем“ България вътре в компанията. След влизането й в списъка на перспективни за инвестиции държави в продължение на 18 месеца ХП прави оценка на държавата, включително тества персонално квалификационната подготовка на 100 наши инженери. Но HP сложи флага на България на инвестиционната карта на световните ИТ компании. Малко след това „Майкрософт“ откри свой център, „Ериксон“, предстои и IBM да го направи. За следващите 2 г. планираме да удвоим екипа на центъра и да увеличим обема на услугите. - На ниво държава кое е по-перспективно – да се развиват услуги, или да се участва в производство на компютри, принтери, технологични „джаджи“? - Живеем във време, в което големите корпорации са решили вече стратегически въпроса къде да изнесат производството си. Нито Европа, нито Америка може да се конкурира за класическа производствена дейност с Азия. България има добри шансове да се позиционира в модерния тип инвестиции, свързани с производство на услуги и такива, които имат специфична научна компонента. Не можем да се мерим с Индия или Бразилия по физически ресурс, но от гледна точка на качество сме конкурентни. Като член на ЕС имаме идеална позиция да бъдем вратата между Европа и държавите от региона. Ако съумеем като държава да се възползваме от тази възможност, можем да си гарантираме дълготраен икономически ръст. В днешно време националната политика зависи от, образно казано, кръглата маса, на която седят държавата, бизнесът и неправителственият сектор. Само така се раждат успешните икономически модели. Държавата има важна регулаторна роля. Има положителни резултати и ще дам пример с корпоративния данък от 10%, въвеждането на плоския данък, който освобождава ресурс за реинвестиция, обсъжда се възможността осигурителните вноски да се редуцират. Това ще редуцира сивата икономика. Трябва да се извърви път по отношение на оптимизиране на административната среда и работата на съдебната система. - Какво още е важно за добри позиции на бранша? - Много е важно в първите години от членството ни в ЕС да намерим своята ниша и разпознаваемост в Европа. Ако не успеем, ще играем съпътстваща роля. Можем да направим например технологични паркове, за да осигурим дългосрочна конкурентност на икономиката. Ще сме участници в голямата международна технологична верига за разработки и производство, а не донори на специалисти. В тази посока трябва да са насочени съвместните усилия на правителство и бизнес. - За младите изглежда по-сигурно да се пробват на европейския трудов пазар, отколкото да поевропейчват българския. - България сега е много интересна държава, държава в растеж. Един българин може тук да направи много по-добра кариера, отколкото навън. Днес тук той може да има много по-добро качество на живот. От една страна е с близките и приятелите в родината си, от друга - с привидно по-ниската си заплата у нас ще има по-висок стандарт на живот, отколкото с нетно по-високата в ЕС. - Има ли среда за изследователска дейност у нас? - В съвременната среда не държавите, а корпорациите са основният двигател на изследователска дейност. За това е важно бизнесът и академичността да имат логична среща – тя се случва на терена на университетите. Главната квартира на ХП е на Станфордска земя – там са и ORACLE, Siebel и др. В лабораториите на университета заедно с корпоративните технологични дизайнери студенти и преподаватели разработват технологиите на бъдещето,които след 5-10 г. ще влязат в комерсиална употреба. Защо и България да няма свое място при разработката на технологии за бъдещето? Българските университети трябва да създадат научно-практически развойни звена. Това е естественият начин за привличане на млади хора, включително и за тези млади българи, които са избрали да живеят и работят в чужбина. За последните 2 г. в ХП имаме над 50 човека, които са се върнали от САЩ, Канада, Германия, Южна Африка. Когато на международни форуми отиваме да се срещнем с инвеститори, 2/3 от хората в залата са българи, които са направили кариера и следят страната. Те търсят сигнал от родината си. - Сега сме конкурентоспособни заради сравнително евтината, но качествена работна ръка, но какво ще стане, когато съотношението се промени? - Капиталът винаги търси място, където най-бързо и най-ефективно може да се множи. Ишлеме производството и асемблирането се базира на логистика и ниски цени. То е и най-краткосрочна като конкурентност икономическа перспектива на една държава. България може да си осигури конкурентност от 10-15 г., ако се насочи към подготовка за предоставяне на услуги и за изграждане на развойно базирано производство. - Как? - Ирландия е добър пример. С целенасочена дългосрочна инвестиция в образованието Ирландия е 7-а по икономически показатели държава в Европейския съюз. Само преди 60 г. имаше 30% неграмотни, а днес държи едни от най-добрите специалисти, подготвени и практикуващи развойна и изследователска дейност. Не е изненада, че международните корпорации избират Ирландия за такъв тип инвестиции. - Каква е тайната на успеха? - През годините сме били пионери – не сме се плашили да въвеждаме нови практики и стандарти на работа, били сме изключително почтени спрямо нашите партньори в бизнеса, но и чувствителни спрямо етапа, в който се намира държавата. Не можеш да разчиташ на успех, ако провеждаш корпоративна политика, която е неадекватна на средата, в която работиш. - Средата ви спира? - Със сигурност има несъвършенства, има ги не само в България. Винаги сме се опитвали да бъдем конструктивни. Да преодоляваме грешките, без да ги сочим с пръст. Много ни се е искало някои неща да станат по-добре и от гледна точка на елиминирането на корупционни практики, и от гледна точка на осигуряване на прозрачност на средата, на добро обслужване. Въпреки предизвикателствата мисля, че страната ни върви много бързо по пътя на утвърждаване на авторитета си. Вярвам, че пред България стоят години на растеж, които ще я поставят сред най-привлекателните държави за работа и живот. Въпросите зададе Ива Валериева