До месец ще стане ясен стратегическият партньор на Българската фондова борса (БФБ), съобщи в интервю за „Класа“ председателят на Съвета на директорите на БФБ Виктор Папазов. “В момента финализираме преговорите с двата шортлиствани кандидата за доставка на търговска платформа - каза Папазов. - Нормално е на един следващ етап, този който бъде избран за доставчик на платформа, да бъде и водещ кандидат за държавния дял от борсата.“ Скандинавското борсово обединени OMX и франкфуртската „Дойче бьорзе“ са двата кандидат-купувача, които бяха избрани от групата от шест чужди борсови оператора, които засвидетелстваха интерес от началото на годината. Двата борсови оператора съставят шортлистата, от която ще бъде избран доставчикът на търговска платформа за фондовата борса. Според Папазов по-бързото въвеждане на позната в Европа търговска платформа ще катализира процеса на привличане на чужди инвестиции към българския капиталов пазар. Атинската, Варшавската, Виенската, Миланската борса, ОМХ и „Дойче бьорзе“ са дружествата, които бяха обявили, че се интересуват от купуването на 44%-овия правителствен дял във БФБ. Междувременно американската технологична борса NASDAQ e проявила интерес към скандинавската борса ОМХ, която е един от двата вероятни партньора на БФБ. Председателят на Съвета на директорите на Българската фондова борса Виктор Папазов пред в. „Класа“ - Г-н Папазов, фондовата борса отчита все по-сериозни резултати като обем и като интерес на клиенти. На какво отдавате развитието на капиталовия пазар у нас? - Този процес върви вече шеста година. Отдавам го на целенасочена и позитивна политика от страна на последните две правителства. Българската икономика просто тръгна нагоре. Малко или много това е отражение на реалния икономически процес. Слава Богу, последните две правителства не нагазват с калните ботуши, така да се каже, през икономическата инициатива на хората. - Предстои приватизация на фондовата борса, имате ли контакти с правителствените експерти, които я подготвят? - Да, вече разработихме вариант на стратегия, който определяше на какви условия би трябвало да отговарят потенциалните стратегически партньори на борсата. В един момент обаче се появиха толкова много кандидати, че фокусът започна да се измества по-скоро в това кой колко повече е готов да даде. Вижте какво се случва в света – OMX* , един от нашите желани партньори, се оказа във вихъра на някаква безумна битка кой да ги купи. От една страна, те имат подписан договор с NASDAQ, от друга страна, борса Дубай предлага значително повече пари. В един момент NASDAQ казва: „Добре, ще се състезавам и за да имам повече ресурс, за да преборя многото пари на борсата Дубай, ще продам частта, която имам в Лондонската фондова борса.“ Там пък изневиделица се появи държавният фонд на Сингапур, който декларира, че иска да купи този дял и впоследствие да придобие изцяло Лондонската фондова борса. От няколко месеца се говори, че суверенните фондове имат прекалено много пари и нямат къде да ги инвестират. Разгаря се безумна битка. В един момент ние си дадохме сметка, че нещо подобно може да се случи в България. И понеже в последните месеци много започна да се говори за приватизация, трябва да отбележа, че целта ни въобще не е приватизация. През последните 10 г. държавата показа, че може да бъде мащеха, но може да бъде и майка. Последните двама финансови министри осъзнават колко деликатна материя е капиталовият пазар и не се месят силово. Ето защо малко посменихме фокуса, а оттам донякъде се смени и подходът към приватизацията - да изберем ние като борса, на чисто професионално равнище, своя стратегическия партньор. В този процес участват, естествено, и инвестиционните посредници, и другите участници на пазара. Вярвам, че ще изберем онзи стратегически партньор, който смятаме, че ще е най-добър за българския пазар. Който няма да купи борсата, за да изсмуче ликвидността, и после да я остави на произвола, а който наистина ще помогне за развитието на българския пазар и в бъдеще. Затова малко фокусът се смени. В момента текат финални разговори с двамата шортлиствани кандидати за доставка на търговска платформа. - Кои са те? - OMX и Deutsche Boerse. Очевидно този, който ни стане партньор с търговската платформа, на някакъв последващ етап, дай Боже, колкото може по-рано, ще стане и стратегически партньор като собственик. Би било много добре да не е само доставчик на услуги, а да е заинтересован от развитието на българският пазар като част от своя пазар. - Кога ще стане ясен стратегическият ни партньор? - В момента партньорите ни финализират офертите си и до месец - месец и нещо се надявам да вземем решение. Ако продължим да се бавим, се боя, че всички успехи и добри резултати може много бързо да се сринат. Направим ли пазара лесно и евтино достъпен за големите играчи от Европа, сегашната ситуация ще ни изглежда после като детска игра. - Какво очакваме от стратегическия партньор - техническо превъоръжаване? - Не говорим толкова за това, колкото за самия български пазар. Той надали може да продължи да се развива с тия темпове, ако разчита само на местните инвеститори. Тази техническа платформа, която имаме, не е лоша сама за себе си. От 1 януари България е в качествено ново състояние. Ние сме членове на Европейския съюз. От тази гледна точка трябва да има свободно движение на пари, стоки, услуги и капитали. Само че един инвеститор от Западна Европа, ако иска да влезе на българския пазар, трябва да си открие непременно сметка при някой от местните посредници и тогава чак да търгува. Няколкото чужди банки, които предоставят условия, са затруднени. Трудно им е да влязат на българския пазар, защото трябва да се съобразяват с доста екзотична за тях търговска система. Това е едното. От друга страна, процесът на посттрейдинг е много важен също – разбирайте Централния депозитар. - Там имаше някакви проблеми... - Те бяха персонални, но мисля, че вече отдавна са решени. Не искам да звучи негативно, но нашият депозитар трябва много да направи, за да достигне европейските стандарти. - Как може да стане това? - Има два начина борсата и депозитарът да влязат в Европа. Или да откриваме колелото отново и сами да правим всичко сами и така безкрайно да изоставаме, или избираме партньор и получаваме нещата наготово. Тогава всяка от големите инвестиционни банки в Европа, а те имат споменатите търговски платформи, ще може сравнително лесно да започне да търгува на нашия пазар. Второ, няма нужда да пращат някакви хора да гледат как се извършва клирингът в България, какви са гаранциите за доставка на книжата и плащането им. Всичко това, вместо да го учат отново, ще има система, която работи някъде в Европа, позната им е. Те много бързо и лесно, без почти никакви инвестиции на пари, хора и време ще имат достъп до нашия пазар. Тогава действително българският пазар ще започне да работи и да се развива. Последните 2 години наистина са много хубави, защото най-сетне хората видяха, че могат да печелят. Процесът май се отпуши през есента на миналата година, когато мина първото успешно IPO. - Защото все повече бизнесът вижда ролята на борсата като източник на свеж паричен ресурс? - Не само това. И хората, и фирмите виждат пазара като алтернатива на другите инвестиции. Сигурно ще ме опровергаят хората, които мислят по различен начин, но аз смятам, че тези инвестиции в недвижимости са прекалени. Доходността, която капиталовият пазар може да предложи, е несравнима. - Партньорството с друг голям оператор ще катализира ли процеса на листване на чужди компании на Българската фондова борса? - Надявам се. Това също би могло да бъде един прекрасен страничен ефект, който ние целенасочено ще търсим след това. България в рамките на ЕС предлага уникални условия за бизнес. Не знам някоя страна да дава толкова добри данъчни условия за правене на бизнес. И гледам, че дори това правителство, което се счита за ляво, разбира, че то ще е добре, ако бизнесът е добре. Има много спор за плоския данък, аз не искам да влизам в него. Ще говоря само за данъците на бизнеса. 10 % корпоративен данък е нещо много хубаво. Това, което чуваме, е, че някои чужди фирми започват да се пребазират в България точно поради това. В ЕС фирмите плащат данъци в държавата, в която е седалището им. Допълнителното у нас е, че имаме нулев данък капиталова печалба. Моето очакване е, че в момента, в който ние имаме универсално приета платформа и приведем процесите в съответствие с европейските изисквания, интересът ще се засили още повече. Необходима е обаче и инфраструктура. Надявам се борсата и депозитарът да стигнат европейско ниво за 6 до 12 месеца. След това няма да се учудя, ако чужди компании започнат да се листват в България. Защото те ще получат същото като в някои големите центрове на Европа, но при много по-добри данъчни условия. България има потенциала да стане един от финансовите центрове на Европа. - Това реалистично ли е? - Абсолютно убеден съм, стига пак да не се спънем. Защото гледам много мераци за предсрочни избори, апетити за власт. Видя се, че между 1990 и 2001 г. колкото по-често се сменяха правителствата, толкова по-зле бяхме. След хиперинфлацията през 1997 г. до 2001 г. имахме едно правителство, което не искам да коментирам. Но след това държавата върви напред. Хората някак си казват, че не живеят толкова добре. Истината е, че не е така. Много бързо забравиха колко лоши неща им се случваха. - Свикнали сме да съизмерваме пазара у нас с този в Румъния. Как виждате капиталовия пазар там? - Ако допреди две-три години ние бяхме много по-напред в развитието на пазара, сега вече ни застигат и ако не сме бързи с модернизирането си, ще ни задминат. Не бива да забравяме, че те са по-голяма икономика, респективно по-голяма борса. Затова ние не можем да си позволим забавяне.