Модата „първични публични предлагания”

„Хитът на сезона” е може би най-точният израз, с който можем да определим отношението на участниците на българския фондов пазар към първичните публични предлагания (IPO) през последната година и половина. Сегментът е в разцвета си, като всяка нова емисия се посреща с ентусиазъм от инвеститорите.
Надя Петрова Анализатор от „ЕЛАНА фонд мениджмънт“ „Хитът на сезона” е може би най-точният израз, с който можем да определим отношението на участниците на българския фондов пазар към първичните публични предлагания (IPO) през последната година и половина. Сегментът е в разцвета си, като всяка нова емисия се посреща с ентусиазъм от инвеститорите. От началото на 2007 г. на Българската фондова борса (БФБ)-София се извършиха 6 IPO, изключвайки тези на дружествата със специална инвестиционна цел. Набраният ресурс посредством първичните предлагания надвишава 300 млн. лв. Интересът към компаниите е силен както от страна на местни, така и от страна на чуждестранни инвеститори, като до момента емисиите биват презаписани минимум 2 пъти. И макар че днес IPO са сред горещите събития на борсата, допреди 2 години те се считаха по-скоро за екзотика. ”Пионерът” в тази област беше ИнвесторБГ, който осъществи първично публично предлагане през 2004 г. Както обаче се казва в поговорката: „Една птичка пролет не прави”. До средата на 2006 г. само още три компании (изключвайки тези на дружествата със специална инвестиционна цел) извършват публично предлагане на акциите - „Интерлоджик-имоти“, „Интерлоджик лизинг“ и „Уеб медия груп“. Тези IPO обаче, въпреки че са успешни, не успяват да привлекат голям инвеститорски интерес. Като евентуални причини за това явление можем да посочим, че както компаниите, така и предложените за записване акции, са сравнително малки и оперират в сфери, които все още не се считат за атрактивни. А пазар, при който всички компании са листнати по линия на приватизацията и се характеризират с нисък обем на свободно търгуемите акции, определено има нужда от стабилни, перспективни и достатъчно ликвидни компании. Това проличава най-вече през втората половина на 2006 г., когато се осъществяват първичните публични предлагания на „Химимпорт“, „Монбат“ и „Адванс екуити холдинг“. IPO на първите две често се споменават като събития на 2006 г. поради големия интерес, който успяват да привлекат. „Химимпорт“ предложи за записване 11 083 914 акции с фиксирана емисионна стойност 4 лв., като по този начин набра чрез пазара 44 335 656 лв., а емисията беше презаписана 2,5 пъти. „Монбат“, най-големият производител на акумулатори в страната, пък увеличи капитала си чрез издаването на 4 700 000 акции, като цената на отсичане беше фиксирана на 6,95 лв., а поръчките за покупка надвишиха 6,5 пъти предлаганото количество. Повечето от положителните резултати, постигнати от горепосочените компании, наред с добрата конюнктура на фондовия пазар и икономиката като цяло, доведоха до лавинообразно увеличаване на IPO през 2007 г. „Каолин“ даде старт на щафетата, като осъществи първичното си предлагане през април и успя да „събере” от пазара около 62 милиона лв., а емисията беше презаписана над 3 пъти. През май пък инвеститорите наддаваха за акциите на две банки – Корпоративна банка и Първа инвестиционна банка, като първата влезе в историята с най-голямото досега презаписване на емисия, а именно – 13 пъти. IPO на Първа инвестиционна банка пък към момента остава най-голямото по мащаб, след като банката успя да набере чрез борсата почти 177 млн. лв. (при 6 пъти презаписване на емисията). Към момента последното голямо IPО е това на „Девин“, като компанията успя да „прибере” от пазара над 19 млн. лв. Междувременно IPO извършиха и две IT компании – „Специализирани бизнес системи“и и „Бианор“, но техните емисии са значително по-малки. За големите презаписвания на емисиите до голяма степен допринася фактът, че няма задължение средствата за участие в IPO да се внасят предварително, а това става по преценка на инвестиционните посредници. Вторично публично предлагане през 2007 г. пък осъществяват „Винарска изба Тодоров“ и „Ломско пиво“, а преди това такива правят „Евро инс“, Българо-американска кредитна банка, „Златен лев холдинг“ и др. Осъществените в последната година IPO не само че бяха повече от успешни, но и обикновено започваха първата си борсова сесия с летящ старт. Възможността за „бързи печалби” допълнително увеличи привлекателността на публичните предлагания за инвеститорите. За това най-вече допринесоха големите презаписвания на емисиите, тъй като инвеститорите, които не са успели да се сдобият с желаното количество акции по време на IPO, бързаха да направят това на вторичен пазар. Към момента рекордьор по доходност в първата сесия на търговия е „Монбат“, който повишава пазарната си капитализация с 39%. Като не по-малко впечатляващо може да се определи цялостното представяне на тези компании. Например от въвеждането си за търговия на вторичен пазар, акциите на „Монбат“ са увеличили стойността си с 352%, а тези на „Химимпорт“ – с 334%. Инвеститорите, които все още не са успели да вземат участие в проведените до момента първични публични предлагания, няма от какво да се притесняват - едва ли скоро ще видим „охлаждане” на интереса към първичните публични предлагания. Поне 15 компании са заявили намеренията си да станат публични, като най-близко до борсата на този етап е „Трейс груп“, чието IPO се очаква до края на октомври. Компанията, която е специализирана в проектиране, строителство, ремонт и поддържане на инфраструктура, ще предложи за записване 200 000 акции с емисионна стойност 110,5 лв. Сред другите „кандидати” се нареждат компании като „Енемона“, „Билборд“, „Херти“, „ЦБА асет мениджмънт“, Инвестбанк и др. Намерения да станат публични дружества са изразили и други компании от финансовия, добивния и индустриалния сектор. Спорно е доколко емисиите, които ще бъдат реализирани до края на 2007 г. ще успеят изцяло да запълнят „дупката” в капитализацията, която е възможно да последва след евентуално отписване на БТК, ДЗИ и СИБанк. Мажоритарни пакети и на трите компании бяха придобити от големи чуждестранни инвеститори, като някои от тях вече отправиха търгово предложение към акционерите. И макар че отписването на тези компании все още е под въпрос, то би намалило капитализацията на борсата с над 3 милиарда лв. При всички случаи можем да очакваме, че предстоящите IPO ще продължат да се радват на силен интерес. За това ще допринесат гладът за нови компании на пазара, наличието на свободен ресурс, все по-активното участие на чуждестранни инвеститори на пазара и като цяло положителната тенденция на борсата. Във фокуса на инвеститорите ще бъдат най-вече стабилни компании, опериращи в перспективни сектори, които могат да осигурят достатъчно ликвидност. Участието в първични публични предлагания ще продължава да носи много добри печалби на инвеститорите в средносрочен план, но постепенно темповете на растеж ще започнат да се приближават до тези на страните от Западна и Централна Европа.

Станете почитател на Класа