В полупразна пленарна зала и без дебати депутатите приеха на първо четене текстовете на бюджета на страната за 2021 година. Депутатите не подкрепиха предложението за бюджет на Висшия съдебен съвет, неприето и от Комисията по бюджет и финанси.
След споровете за кворума в началото на парламентарния ден в гласуването на Закона за бюджета участваха 104-ма депутати. В подкрепа на текстовете гласуваха 98 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти" и „Воля".
От БСП бяха категорични, че са против предложения бюджет, сочейки, че и в трите финансови рамки, обсъждани днес (заедно с парите за НЗОК и ДОО), са „скъсани връзките". Лало Кирилов (БСП) заяви от трибуната на парламента, че правилата не се спазват и с постановление на Министерския съвет се променя Законът за бюджета.
„Това е доказателство, че не сме парламентарна, а премиерска република", заяви още депутатът.
Липсва подкрепа за хората с най-ниски доходи, смята Николай Иванов (БСП) и призова за промяна в данъчната система и по-специално за данъците върху доходите на физичеките лица. "Въвеждането на данъчни облекчения за работещите на минимална работна заплата е задължително", каза депутатът.
Предлагаме „бюджет без цвят", коментира Евгения Ангелова (ГЕРБ). Тя отхвърли всички обвинения, че се раздават пари предизборно и целта е да бъде купена народната любов. Не даваме пари безцелно, а следваме политики, които да ни изведат от пандемията и да ни помогнат бързо да се изправим на крака, категорична беше тя.
Бюджетът е напълно изпълним и за приетите мерки са заложени достатъчно средства, обясни още депутатът. „Това е следизборен бюджет", смята Ангелова и допълни, че дълговете, които са предвидени да се вземат, няма да се изхарчат без основание.
„Няма дългова спирала", посочи депутатът по време на своето изказване пред колегите си в Народното събрание.
От ДПС обаче са убедени, че Бюджет 2021 ще сложи край на финансовата стабилност. Адлен Шевкед критикува липсата на достатъчно подкрепа за някои икономически сектори и посочи, че мярката 60/40, за която са предвидени към 300 млн. лева, трябва до бъде трансформирана в 80/20 или дори 100/0 за най-сериозно засегнатите икономически дейности.
„Няма да подкрепим предложения бюджет. Това безпринципно правителство води страната към бездната", каза Шевкед.
Бюджетът не е антикризисен, липсват и реформи в разходната част на Бюджет 2021, смятат още в ДПС. Липсват мерки за ускоряване на растежа, за работещия бизнес, смята Сергей Кичиков и призова да бъдат определени приоритети, които да бъдат спазвани от всяко следващо правителство.
От „Обединени патриоти" бяха доволни, че с последния бюджет за мандата на това правителство управляващите са постигнали тяхната цел за минимална пенсия от 300 лева. „Няма значение как е постигнато това", обясни Александър Сабанов („Обединени патриоти").
Независимият депутат Красимир Янков, който се отцепи от редиците на БСП, смята, че бюджетът за догодина няма социална справеливост. Той посочи, че 1,2 млн. души у нас работят на минимална работна заплата, а 1,3 млн. - получават в диапазон от 650 до 2000 лева.
300 хил. души имат месечна заплата над 2000 лева, но мерките за подкрепа са еднакви за всички, посочи той. Янков съобщи, че внася предложение за необлагаем минимум за работещите на минимална работна заплата и възстановяване на взетите данъци в края на годината. Става въпрос за 672 лева, изчисли Янков.
Бюджетът накратко
Бюджетът е разчетен при ръст на БВП от 2,5% за 2021 г. За текущата година се очаква спад от 3%. Според анализатори и икономисти, включително и БНБ, прогнозата както за тази година, така и за следващата, е твърде оптимистична. От централната банка очакват спада на икономиката тази година да бъде 5,5%. Междувременно, Европейската комисия в четвъртък също представи разчети за 5,1% спад за тази година.
Потреблението е основен двигател на българската икономика, както и износът. Според бюджетната прогноза те ще се възстановят през 2021 г., но не e ясно как точно, при положение, че както в България, така и в ЕС отново се затягат мерките срещу разпространението на вируса, а това директно влияе на бизнеса, поръчките, стоките и услугите.
В разчетите на финансовото министерство за следващите 3 години липсват разработени сценарии за движението на БВП в посока надолу. Източниците на растеж също са под въпрос, след като обстановката в Европа вече е доста влошена. През 2022 година ще има ръст на БВП от 3%, а година по-късно се чака ускорение до 3,2 на сто, сочи бюджетната прогноза за следващите години.
Ще има втора актуализация на държавния бюджет за 2020 г. Причина за промяната в параметрите (включена в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за 2021 г.) е огромният бюджетен дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП). Мотив за голямата дупка в хазната е неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и завишаване на разходите с 840 млн. лв.
В последната година от мандата си (2021 г.) ГЕРБ завещават на следващия кабинет трудна за изпълнение план-сметка. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лв. общо за тази и следващата година, които се водят „кризисни“.
Друг момент от разчетите е заложеното ниво на държавния дълг до края на 2023 г. – 38,9 млрд. лв. Сериозният бюджетен дефицит пък е факт в разчетите, въпреки че за догодина е планиран сериозен ръст на приходите – близо 2 млрд. лв. През 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. Разходите възлизат на 52,5 млрд. лв.
Общо за сектор „Образование“ държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото даде за тази година. За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. За сектор „Социална политика“ с отделени близо 1,350 млрд. лв. допълнително, което е доста повече отколкото предходни години. 2,099 млрд. лв. ще бъде бюджетът за отбрана през 2021 г., което е 1,69% от БВП.
