Парламентът отне вчера правото на общините да разполагат по свое усмотрение с преотстъпените им от държавата приходи от данък общ доход (ДОД). В момента хазната отпуска на всяка община между 20 до близо 50 на сто от средствата от платения на нейна територия ДОД. Народното събрание прие на първо четене вчера промени в Закона за общинските бюджети, с които се прекратява преотстъпването. Новият механизъм предвижда държавата да събира приходите от ДОД, след което ще ги отпуска на общините под формата на субсидии за делегирани дейности - образование и здравеопазване. Така местните власти няма да могат да преразпределят средствата от данъка както намерят за добре. Депутатите приеха на първо четене и законопроекта за местните данъци и такси, според който общините ще определят имуществените налози и патентния данък, но в определен коридор. Отдясно се обявиха срещу приетия законопроект, който според тях е отказ от финансовата децентрализация. Лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че „приемането на децентрализацията, заложена в Закона за местните данъци и такси, е крачка напред, а промените в Закона за общинските бюджети - две назад“. Делегираните държавни дейности са бюджет в бюджета на общините и това не е никаква местна самостоятелност, каза той.. Според соцдепутата и бивш кмет на Севлиево Йовко Йовков общините, които могат с приходите си от местни данъци да издържат делегираните от държавата дейности, са не повече от 20. Той отбеляза, че ако се запази сегашното положение, има риск образованието и здравеопазването по места да са недофинансирани. Минималният размер на имотните данъци ще бъде сегашният, а максималният – до два пъти по-висок от него. За данъка върху колите коридорът е от сегашното ниво до 3 пъти по-висок. За основно жилище Общинският съвет може да определи различен размер на данъка върху недвижимите имоти, но пак в граници - от 0,75 промила върху данъчната оценка до размера на данъка, определен от Общинския съвет за останалите недвижими имоти, и от 0,4 промила за хора с увреждания. Минималният размер на патентния данък, който също става местен, е досегашният най-нисък, а горният праг е най-високият размер за страната. Плосък данък от 10% за личните доходи гласува вчера парламентът. След препирните в четвъртък със 152 гласа „за“, 36 „против“ и четирима въздържали се народните представители одобриха на първо четене законопроекта на правителството. Отхвърлено бе предложението на десния депутат Мартин Димитров, който предлагаше плосък данък, но с необлагаем минимум от 220 лева на месец и автоматично индексиране на необлагаемия минимум с процента на инфлацията от предходната година. Костов: Искат от парламента да подпише празен чек! „Народното събрание трябва да подпише един празен чек за исканите от правителството близо 1 млрд. лева“, заяви вчера лидерът на ДСБ Иван Костов. Преди ден Министерският съвет поиска парламентът да му разреши да изразходва 700 млн. лева от излишъка в държавния бюджет за пътна инфраструктура, вкл. и софийското метро, енергетика, телекомуникации, временни безлихвени заеми към общините. Според Костов това е много общо казано, а и управляващите нямат никаква готовност да похарчат тези пари, които с преизпълнението на приходите - т.е. плюс 304 млн. лева, стават 1,004 млрд. лева. Румен Овчаров, председател на бюджетната комисия, заяви, че сумата може да се използва и за телефон 112, и за създаване на резерва от горива, по който имаме ангажименти към ЕС.