Този случай е "изключително елементарен", увериха ни преди две години, когато с гръм и трясък започна прокурорското обвинение срещу бизнесмена Богомил Манчев. Сега стана ясно, че случаят тихомълком е приключил. Защо ли?

Покрай напеченото до краен предел международно положение и медийната истерия около задаваща се „трета световна война" една новина, която е твърде показателна за битките на вътрешно-политическия терен, остана почти незабелязана. През миналата седмица се разбра, че едно от най-шумно и зрелищно повдигнатите от прокуратурата обвинения е било оттеглено без въобще да стигне до съда. Този пореден прокурорски балон, надут до пръсване преди две години, се е спихнал съвсем тихичко, така че никой да не разбере. Схемата е позната и банална.

С бронирани коли и автомати срещу "енергийната мафия"

Годината е 2013-та. Годината, в чието начало бяха протестите за цените на тока, довели до падането на тогавашното правителство. След което пък прокуратурата се сети да поднови две следствия срещу падналия премиер (впоследствие повторно прекратени, когато стана ясно, че той отново ще е на власт) и да започне няколко дела срещу заместника му (впоследствие претърпяли пълно фиаско). Това е и годината на Костинбродската афера за „грандиозна фалшификация на изборите" (пак надута от прокуратурата и спихнала се безславно впоследствие). Годината на протестите срещу модела „Кой", олицетворяващ срастването между политическа, икономическа и съдебна власт. Та през тази година, докато протестите продължаваха, в едно хубаво септемврийско утро тежко въоръжени с бронирани коли и автомати служители на реда нахлуха едновременно в общо 17 обекта из цялата страна, свързани с един от най-големите бизнесмени в българската енергетика, ангажиран и с проекта АЕЦ „Белене". В съответствие с показността на акцията, на бизнесмена бе повдигнато обвинение за многомилионни злоупотреби. И за да не избяга, му бе наложена рекордната за България парична гаранция от 1 милион лева.

Обвиненият обяви, че срещу него се води политическа акция, организирана от този, „който управлява държавата". "Политическият интерес е тези, които стоят на улицата вече сто и няколко дни, да бъдат нахранени с информация. А частният интерес е да ме махнат мен и да се даде работата на друг. Той си има лице, висок е към 1.90", каза бизнесменът, без да отговори на въпроса „Кой".

В отговор заместник-главен прокурор категорично увери, че "случаят е изключително елементарен", поради което е "убеден, че наказателното производство ще приключи доста скоро".

Две години по-късно

Е, наистина приключи. Но не „доста скоро", а цели две години по-късно. Макар и „изключително елементарен", на 1 октомври тази година прокуратурата е прекратила случая „поради липса на доказателства". Естествено, без никакви съобщения и обяснения. Така че информацията бе разкрита кажи-речи случайно цели два месеца по-късно.

Такава най-вероятно ще е съдбата и на останалите от купа някога шумно рекламирани, а после забравени дела срещу „енергийната мафия". По същия сценарий протичат и десетки други „мегадела" - с гръм и трясък в началото, тихомълком и без никакви последствия накрая.

Днес обвиненият енергиен бизнесмен обжалва в съда основанието за прекратяване на делото - вместо „поради липса на доказателства" да бъде „поради липса на извършено престъпление". Но при този стил и при тази ефективност на правораздаването въпросът за престъплението в края на краищата губи значение. Защото възможните варианти са ясни, а схемата, при която „производства" има, но наказания не, е „изключително елементарна". Ако има престъпление, то или не може да бъде доказано (поради некадърност), или е умишлено прикривано. Ако пък няма, това означава, че прокуратурата самостоятелно, по поръчка на силните на деня или в съдружие с тях играе някакви игри в политико-икономическата конюнктура, които нямат нищо общо с правото.

Реформата - нужна, но невъзможна

Което и да е вярно в един или друг конкретен случай, изводът е един и същ - устроената и все още съществуваща по съветски модел българска прокуратура се нуждае от реформа. Тази реформа обаче изглежда все така нежелана и невъзможна. Свидетелство за това е и битката около промените в конституцията, които са само началото на законодателната реформа на цялата съдебна система. Показаха го и събития от изтеклата седмица.

От една страна се прави всичко възможно извън обхвата на законопроекта за промени в конституцията да останат всички направени между първо и второ четене предложения, засягащи прокуратурата. Като например идеите за ограничаване на недосегаемостта, безконтролността и безотчетността на главния прокурор. От друга страна се подготвя отстъпление от прословутия „исторически компромис" по конституционните промени и от приетите на първо четене текстове, като се обезсмисли разделянето на Висшия съдебен съвет и обезсили утвърждаването на независимостта на съда. Партия, формално причисляваща се към управляващото мнозинство, внесе съответните предложения.

Същевременно не спират атаките срещу всички, които се обявяват за реформа на прокуратурата. Както се изрази член на Висшия съдебен съвет от непробиваемото лоби на главния прокурор, „има единен център, който умишлено клати държавата, докато Европа гори".

Няма да е никаква изненада, ако в следващите седмици, „докато Европа гори" и се задава „трета световна война", вътрешно-политическата битка за съдебна реформа отново бъде загубена в Народното събрание. Защото прокуратурата си има партии, а някои от партиите си имат прокуратура.

DW