Владимир Кисьов е роден на 30 септември 1947 г. в София. Завършил е Немската гимназия в столицата и Висшия машинно-електротехнически институт. През 1992 г. е назначен за главен експерт в Министерството на промишлеността и е отговарял за преговорите за асоцииране на България към ЕС. От 1997 до 1999 г. е зам.-министър на промишлеността в правителството на Иван Костов. От 21 януари 1999 г. е зам.-министър на външните работи, а на 15 юни 2000 г. става главен преговарящ с ЕС. От 2003 г. до 2007 г. е председател на Столичния общински съвет (СОС). От 2007-а досега е председател на групата на СДС в СОС. Владее немски, английски и руски. Женен, с едно дете.

- Г-н Кисьов, как ще коментирате законопроекта за отпадъците в София, който обявява дейностите по чистотата в столицата за държавна отговорност?
- Това е безумие и брутално потъпкване на правото на местно самоуправление. Дали има криза с отпадъците в София, също е реторичен въпрос. Има, разбира се, проблеми с боклука, но те не са от вчера. Тази т.нар. криза бе измислена точно преди изборите с цел да се прави политическа пропаганда. Това е очевидно и заради факта, че кризата бе обявена в момент, в който Столична община започна да решава проблемите с отпадъците във връзка със смяната на концесионера. Правителството избра неподходящ момент за тези свои действия, защото имаше и по-тежки моменти с боклука в София, но тогава кабинетът не обръщаше внимание.

- Затова ли нарекохте Националния кризисен щаб (НКЩ) Национален „предизборен“ щаб?
- Не аз, премиерът Сергей Станишев го нарече така още вечерта, в която тръгнаха камионите на щаба. Явно той и неговите съпартийци са с ясното съзнание, че това е предизборен щаб. Разбира се, че когато излязат повече камиони и служители по улиците, София ще стане по-чиста. Но въпросът е, че всичко това е свързано с изразходване на средства, които се плащат от всички данъкоплатци в държавата. Разходват се средства никому неясно как. А областният управител се занимава с дейност, която по принцип не е негова работа, защото по закона за отпадъците и третирането им отговорник за тази дейност е кметът на съответната община и съответният общински съвет. В момента се хвърлят повече пари за чистота, но не е ясно точно колко са те. Ясно е само къде отиват тези пари. При стария концесионер, който с много усилия успяхме да изгоним от столицата.

- Проектозаконът на правителството предвижда и затваряне на сметището в Суходол най-късно до 1 януари 2010 г., но все още няма яснота къде ще се депонират отпадъците на София?
- Във всички случаи това, което прави правителството, го прави на тъмно. Имало някаква готовност за ново сметище. Как така изведнъж се появи тази готовност, след като години наред правителството беше равнодушно пред нашите призиви за решаване на проблема? Като председател на общинския съвет миналия мандат присъствах на срещи с представители на правителството и по отношение на въпроса с отпадъците се сблъсквах и с равнодушие, и с овчедушие. Все едно София не е столицата на България и в нея не живеят български граждани. Въпроси за дейността на НКЩ излизат и след приемането на новия закон на отбраната. Според него криза има само по смисъла на закона за отбраната, а правителството може да обяви бедствие. Знаем кога се обявява бедствие. В София няма условия за това, затова и тази криза, и НКЩ трябва да бъдат затворени час по-скоро по смисъла на българското законодателство. Съгласно програмата, която е приета от СОС и която се изпълнява, през 2011 г. трябва да стартира интегрираната система за третиране на битовите отпадъци. В нея е предвидено и изграждане на ново депо, което би могло да стартира и по-рано. Тогава можем да помислим и за затварянето на депото в Суходол, което да понижи напрежението. Защото особено в предизборни кампании се подклажда допълнително.

- Допускате ли, че има тенденция на изземане на общински дейности в полза на държавата, след като преди няколко дни общинските съветници от БСП призоваха някои такси в строителство също да се събират от държавата?
- Явно социалистите са големи привърженици на диктатурата, защото в Европа и в цял свят говорим за децентрализация, а у нас сякаш се стремим към централизация, и то след еднолични решения на министър-председателя или на определена политическа партия.

- На последната си засега сесия СОС предприе поредната си инициатива за промяна на устава на Общинска банка, с което да си върне реалния контрол над нея. Възможно ли е това?
- Още с встъпването си в длъжността на председател на СОС миналия мандат започнах тази борба и на всяко общо събрание съм предлагал промяна на устава. Ноу сенс е т.нар. мажоритарен собственик да не може да управлява банката, а миноритарният собственик де факто да има право на вето над всяко решение по сега действащия устав. В близкото минало дори бяхме свидетели как миноритарният собственик се беше нанесъл със собствените си офиси в сградата на самата банка. Затова трябва непрекъснато да настояваме и да се опитваме общината да възвърне реалната си собственост над банката, след което тя да се продаде на потенциален добър инвеститор, който разбира от финанси. Защото банкирането не е типична дейност за общините.

- Бюджетът на столицата е малко над 1 милиард лева, но се намираме в условия на криза. Ще успее ли да се реализира този бюджет?
- Вече се забелязва, че събираемостта на данъците в рамките на държавата е по-ниска, затова е логично да се предполага, че ще намалеят и приходите в общините. Затова трябва да се се търсят допълнителни ресурси за изпълнение на програмата, която е заложена в столичния бюджет. Аз не бих я нарекъл много амбициозна, защото общината се нуждае от милиарди левове само за решаване на проблемите в областта на инженерната инфраструктура. Извън инвестиционната програма на „Софийска вода“, ВиК мрежата в София се нуждае от милиарди, и то в рамките на близките години. Засега обаче не виждам светъл лъч, който да ни подскаже откъде може да се намери този допълнителен финансов ресурс.

- Какво се случва в общинските дружества? Преди по-малко от месец например директорът на „Паркинги и гаражи“ Николай Александров бе уволнен, без да бъдат обявени ясни мотиви.
- Не съм привърженик да се уволнява когото и да е било, без да се оповестят мотиви за това. Нищо не пречеше да се обяви предварително конкурс за поста на Александров и той да бъде заменен по нормален начин. Проведоха се няколко конкурса за директори на столичните пазари, след което тази добра практика се прекрати и отново шефовете на общинските фирми се назначават „по предложение“. Неясната формулировка е, че те се назначават временно, до провеждане на конкурс за ново ръководство, който може да се се осъществи на практика и след една, след пет години, или след приключването на мандата на този кмет и този общински съвет.

- Какво се случва с казуса „Софийски имоти“? Ще се приватизира ли дружеството?
- Правният анализ на дружеството беше възложен чрез Агенцията по приватизация, за да се внесе поне малко светлина в тунела. Но и след този правен анализ все още няма човек, който може да бъде сигурен, че всичко това, което се притежава от „Софийски имоти“, било като апорт в други дружества или което е част от капитала му, е излязло наяве. Убеден съм, че месеци и години наред от „Софийски имоти“ ще излизат допълнителни данни. Дай Боже някой ден да излезе цялата истина за всички имоти, наличната собственост и извършените сделки от дружеството.

- Много се говори за проблема с трафика в София, но като че ли той не се решава?
- Мисля, че кметът Бойко Борисов и главният архитект Петър Диков са длъжници и на софиянци, и на общинските съветници. Безспорна е нуждата от изграждането на някои кръстовища на две нива, някои от тези проекти са заложени и в тазгодишната програма за инвестиции. Но аз лично още не съм виждал тези проекти. Кметът и главният архитект не дадоха необходимата публичност на това, което предстои да бъде изградено в София за решаването на проблема с трафика. Защото когато обявиш в последния момент, че нещо се случва, е нормална човешка реакция да има недоволство, че нещата биха могли да се изработят по-добре. Разбира се, метрото си остава основен приоритет, макар че то няма да реши проблема с автомобилния трафик.

- Повечето проблеми в София идват от пренаселеността на града. Привърженик ли сте на идеята за въвеждането на т.нар. гражданство?
- Би било смешно да говорим за връщането на гражданството, заселването в определени населени места, или както аз го наричам – крепостничеството. Аз съм противник на крепостничеството.

Интервюто взе Николай Коцев