Иглика Горанова

Законът за държавните такси, който товари бизнеса с излишни разходи, е непрозрачен и остарял. Няма единна методика, по която те се изчисляват и няма правила за преразглеждане на съществуващите тарифи, които са 91 на брой. Българският закон, който е от 1951 г., не е съобразен с Европейската директива 2006/ 123/ ЕД на Европейския парламент за услугите на вътрешния пазар.
Това се констатира в два доклада - на „Корпорейт енд Пъблик Мениджмънт Кънсалтинг груп – Ню Ай“, възложен от МС по оперативна програма „Административен капацитет“, и на експерти от СБ.
Експертите са наблюдавали скокообразното и напълно необяснимо увеличение на тарифите от 2003 г. до 2008 г. у нас, които са 91 на брой.
По данни на Министерството на държавната администрация от 2009 г. общото им средно увеличение от 2005 до 2008 г. е 183%. В него нововъведените такси имат тежест от 73%, а увеличението на размера им – 27%.
Констатацията: няма единна държавна политика в този сектор. Налозите и глобите се формират без вътрешни правила и ясни стандарти и без министерство или агенция, които да контролират дейностите, свързани с тях. Те се използват и за издръжка на ведомствата.

Допълнителни стимули

Законът за държавните такси е писан през 1951 г. И оттогава досега търпи няколко промени, които не облекчават бизнеса и гражданите, а напротив – растат нагоре. „Хватката“ е , че няма подробно описана методика, по която да се формират таксите. По принцип те трябва да отразяват административните разходи, вложени в тях, което у нас не се спазва.
Доклад на СБ констатира, че у нас има практика, каквато не съществува никъде другаде в Европа – министерства и ведомства да задържат част от таксите и глобите и да ги разпределят като бонуси между служителите. Вследствие на това решение събраната сума от такси и глоби, която остава във ведомствата, варира между 25% и 75% . От СБ обясняват и как се разпределя тя.

Класация „най-високо ДМС“

Българската служба за акредитация си разпределя 25% от приходите от държавни такси като допълнителни материални стимули (ДМС). Комисията по финансов надзор също си разпределя такъв процент. В Изпълнителната агенция по лекарствата през 2008 г. приходите от такси са се увеличили на 18,8 млн. лв. Това е значително увеличение в сравнение с 2007 г., когато приходите от такси са били 6,1 млн. лв. Подобен драстичен скок се дължи на факта, че в края на 2007 г. е приета нова тарифа на агенцията по лекарства, която вдига таксите петорно, без да обясни ясно защо. Вследствие на тази политика бюджетът за бонуси се е повишил. От 1,1 през 2007 г. на 1,32 млн. лв. през 2008 г. Парите се разпределят между 170 служители и 200 външни консултанти. За да оправдаят по-високите суми, от агенцията твърдят, че им се е разширила петкратно дейността през последните години.
В класацията „висока такса“ е и МОСВ. През 2008 г. приходите от налози са стигнали сумата от 4,6 млн. лв. Експертите на СБ припомнят, че само планираният бюджет на министерството за 2009 г. възлиза на 5,6 млн. лв. И допълват, че в структурата няма ясни указания колко средства да се изразходват за ДМС.
Агенцията по кадастъра също е рекордьор във вътрешното разпределение на таксите. По Закона за кадастъра и имотния регистър тя има право да разпределя до 75% от таксите и глобите за развитие на кадастрални и геодезични измервания, за материална база и допълнителни стимули на служителите.
Констатациите в доклада са убийствени. „ Нито една институция не публикува информация за разпределянето на тези средства като ДМС, въпреки че някои от тях казват какъв е общият размер на разпределената сума.“
В доклада се посочва също, че при формиране на таксите играят три институции – даденото ведомство, МС, който утвърждава таксите, и министърът на финансите. Последният утвърждава всички предложения за по-високи налози, защото е заинтересован да се пълни хазната.

Рестриктивна мярка

Експерти на СБ описват и друго явление - „ограничителна такса“ или наречена още рестриктивна. Тя не фигурира в нашия закон, нито съществува в европейското законодателство, но се прилага у нас, за да редуцира желаещите да се занимават с определена дейност. Така например Държавната агенция по туризъм събира две такси за регистриране на туроператорска дейност в размер на 5 хил. лв. Тази такса не е свързана с административните усилия за нейното издаване. Същият размер налог се заплаща за разрешение за откриване на хотел с над 500 стаи, което е наистина сложна административна задача, свързана с преглед на много документи.
Според авторите на доклада целта на високата такса за регистриране на туроператори е не да се покрият административните разходи, а да се ограничи конкуренцията. Същият принцип важи и за откриване на аптека. Таксата е 5 хил. лв. и целта е да се предотвратят сезонно действащи аптеки в курорти. Друг пример е таксата, събирана от МОСВ за внос на генномодифицирани продукти (ГМО). Тя достига 8 хил. лв. при всяко първо разрешение и за всяко следващо се плащат по 5,5 хил. лв. Целта е да се ограничи разпространяването на тези продукти.

Препоръките

Основните препоръки на двата доклада са да има нов Закон за държавните такси, който да е съобразен с европейското право, и с него да се въведе режим, който да отразява добрите практики и да не прилага принципа на рестрикциите в тарифите. Както и да се премахне ДМС от такси и глоби за служителите. За да бъдат стимулирани те, препоръката е да се увеличат заплатите.

---

Германия и Австралия - отличници в методологията

---

В Германия административните такси, събирани от държавните органи, се внасят в общия бюджет на съответното ниво на държавната организация. Няма нито един случай, в който събирани от административни такси средства да се изплащат като премии. В провинция Хамбург например има специална методология, по която да бъдат изчислявани таксите, и тя е от 30 страници. Нейната цел е да не се ощетява бизнесът, а да има ясна дефиниция на термина „разходи“ и съответно таксите се разглеждат на всеки две години.
Друг пример, който се дава, е с Австралия, където също има подробно законодателство относно административните структури. Методологията е описана в 50 страници. Двете страни са избрани като пример, защото в класацията на доклада на СБ Doing Bussiness, която обхваща регулацията на 181 страни, Германия и Австралия са в първата десетка.