В България нямаме склонност да мислим за далечното бъдеще. А още по-малко сме склонни да направим нещо за мъглявата кауза на човечеството или на децата отвъд нашите собствени, пише в коментара Ивайло Дичев.

Помните ли вица? „Кой е най-големият враг на социализма? Отговор: Капитализмът и четирите годишни времена."

Историята сякаш се повтаря, защото природата май ще се окаже най-сериозният проблем и пред управлението на ГЕРБ. След наистина малобройните, но пък много упорити протести срещу унищожаването на дюни, защитени територии и животински видове, дойде нарастващото раздразнение от фините прахови частици (с които, както разбрахме от една коледна снимка пред камината, г-н Борисов също замърсява въздуха на София). Хайде, всичко това се поразмина, но тогава дойде кризата с водата в Перник, каквато вероятно очаква и много други градове. И като капак се размириса на италианско-африкански боклук.

В България еко-темите служат за театър и политически злоупотреби

Управляващите в крайна сметка пожертваха министъра на околната среда и водите и решиха да заменят математик със специалист по народни танци и митници от съответното номенкратурно ниво - сякаш за да не остане никакво съмнение, че продължаваме да живеем в социализма. Ако смятат това министерство за трета глуха, където може да се прати верен кадър, който нищо не разбира - чакат ги още политически аварии. Вероятно нямаше да се стигне чак до арест, ако ВМРО не бяха се заинатили глупаво, а просто бързичко бяха изпратили г-н Димов в заслужен отдих. Е, наложи се работата да стане по трудния начин, както казват в американските филми. А това пък се оказа добър повод за новия главен прокурор да се изяви като български Кьовеши и пътьом да запуши устата на онези, които протестираха срещу него. Защото Гешев започна именно с Димов, срещу когото същите протестиращи многократно излизаха на барикадата.

Г-н Борисов навярно си е направил сметката, че зелени в източна и южна Европа не се въдят. На пръв поглед така излиза: вместо да дойдат в София и да изпочупят града с прочутите си винкели, перничани кротко проклинат съдбата, докато медийните мислители повтарят, че търсенето на виновници нямало да им донесе вода. Що се отнася до партията на зелените, тя май потъна в коалицията „Демократична България" и едва ли самостоятелно може да разчита на повече от процент електорална подкрепа. Струва ми се още, че в тази коалиция има и напрежения между зелените и новите традиционалисти, които решиха да обновят идеологическите си одежди, като поведат борба срещу зеления социализъм, еко-фашизма или както там го наричат тръмпианците по света.

Колкото до опозиционната БСП, която се кани да внася вот на недоверие по темата: ами нека си припомним, че тя е традиционно скептична към зелените идеи. Тоест, каква легитимност има тъкмо БСП да се пени по еко-теми, след като десетилетия свързваме тази партия с Белене, Ковачки, големи шлемове и т. н.? Още по-важна е историята: Русенският комитет, създаден през 1988 срещу обгазяването на града, после Екогласност - това бяха първите антикомунистически организации. И въпреки инжинеринговите усилията за създаване на партийни двойници, социалистите така и не успяха да придърпат еко-вота към себе си. А помним още Чернобил, пресъхналото Азовско море, екологическия крах на комунизма...

Отвратителната жлъч срещу Грета – лакмус за мисленето в България

В така нареченото дясно пространство еколозите също нямат никакви шансове. Зелените идеи са обект на брутални подигравки от новата алтернативна десница, която обединява бизнес-ориентирани десни, антиевропейски популисти и кафяви медии-бухалки. Отвратителната (макар и доста глуповата) жлъч, която се изля върху Грета Тунберг, онагледява начина, по който тук се разсъждава за бъдещето на планетата.

На този фон не само България, но и целият регион се отдалечава непоправимо от богатия европейски Северозапад, където зелените започват трайно да изместват старата социалдемокрация. В Германия те вече са втора политическа сила, а както виждаме от „Зелената сделка", предложена от Урсула фон дер Лайен, зелените вече насочват и политиката на Еврокомисията. Многозначителен е фактът, че източноевропейците се оказват един от сериозните проблеми пред тази „Зелена сделка". В целия регион еко-идеите не са особено на мода, включително и поради липсата на развита индустрия и на толкова много гъсто населени градове. Напротив, в България например все още битува носталгията по комунистическата индустриализация, когато дори на десетолевката гордо пушеше комин. Чувстваме се несправедливо бедни и лесно ни убеждават, че екологията е лукс, а „Зелената сделка“ - някакъв трик на големите, които пак искат да  ни прецакат. За тукашните хора е трудно да повярват, че качеството на живота (климатът, спокойствието, храната) са най-конвертируемите ни предимства. Още по-трудно ще повярват пък в новите ценностни нагласи на зелените, които проповядват качество, вместо количество, творчество, вместо консумация, човешки смисъл, вместо проценти на растеж.Еко-вълната на Запад се надигна и в резултат от фрагментирането на обществата. В повечето по-развити страни вече трудно може да се говори за работническа класа, която социалистически партии да защитават.  В заводите са останали малко хора, които при това гласуват по-скоро надясно. Все повече се разбягват и очакванията към пенсиите (виж Франция), към образованието, към здравеопазването. В последна сметка единственото, което безспорно може да обедини атомизираните общества, това е природата, защото тя сякаш ни се полага по право като човешки същества. А индивидуализмът, възприет от западните зелени, има и друго измерение: човешките права, толерирането на различията, все либерални теми, чужди на социалистически партии като българската или румънската.

Природата не се явява в главата на селянина

Не ми е приятно да си го призная, но си давам сметка, че скоро зелените идеи няма да завладеят масите в България. Те са израз на един нов младежки идеализъм в егоистичния ни свят, а ние тук обичаме да пребиваваме в сладката си депресия. За далечното бъдеще нямаме склонност да мислим, още по-малко сме склонни да направим нещо за мъглявата кауза на човечеството или на децата, отвъд нашите собствени и биологически. Граждани сме общо-взето от 2-3 поколения, а природата не се явява в главата на селянина, защото той просто си живее в нея. Мисъл за природата се появява тогава, когато сме на път да я загубим, а у нас буренак още колкото искаш. Да не забравяме и новата дигитална пропаганда, която ще насъсква гражданите срещу „зеления октопод…

Борисов да не подценява еко-възмущението

Нека накрая пак да си припомним края на комунизма. Дали гражданите бяха чак толкова загрижени за хидропроектите Рила и Места? Ако да, защо така бързо забравиха екологията в хода на битката за промяна на системата? Или всъщност зад екологията се криеше друго недоволство? Г-н Борисов трябва да внимава за уроците на историята. Зад възмущението по еко-теми днес се нагнетява един много по-мощен гняв на гражданите - от това, че новата партийна номенклатура в продължение на десетилетия приватизира обществените ресурси, че монополизира шансовете за правене на бизнес, за добро образование, здравеопазване, за достоен живот. Битката за природата може да се окаже само началото.