Тези дни социалната министърка, една мила дама, Деница Сачева / значително по- образована от повечето свои колеги/ обиколи като лазарка всички възможни медии, за ни убеждава колко загрижена била властта за пенсионерите, за здравето, за живота им.
Да, след много рекламен шум, ето че хората от третата възраст получиха дълго очакваното повишение Наистина, то не надхвърля 7 процента / с които можеш да си купиш две кила месо или кашкавал! /, но пък е „дадено от сърце”. От едни човек, който много обича „да дава” и още повече обича да му викат „браво”, та ако може и да му целуват ръка!
Да, наистина, голяма помощ, безценна грижа! Да не говорим за голямата инфлация досега, а и за онази, дето ни чака през есента. След следващия пик на единия вирус. Казвам „единия”, защото у нас има и друг, много по- страшен и трудно изтребим, вирусът властта. Но думата ми е за конкретното събитие. И така бодрата министърка възвести тържествено събитието. За съжаление обаче госпожа Сачева не продума и дума за невероятната корупция, плъзнала с метастазите си из болното тяло на България. Най- бедната, най- корумпираната страна в Европа. С най- ниските, направо жалки пенсии при тези непрестанно растящи цени на храните, консумативите и особено на лекарствата. Защото, може би не всички знаят, че у нас пенсиите са доста по- ниски не само от тези в Румъния и другите страни на Източна Европа / нека да не се сравняваме със Запада!/, но колкото и да е парадоксално с тези в...Косово и Албания, които дори не са в Европейския съюз и не черпят пари от него. А нашата България черпи ли, черпи, при това с пълни шепи. И почти нищо не произвежда, но знаем, всъщност, знаем кой „черпи”!
И така около два милиона българи ще получат средна пенсия 210 евро, като за онези с пенсиите от 1200 лева нямало...засега да има увеличение. Горките!
Една проста сметка показва, че ако тази ужасяваща по своите мащаби корупция у нас намалее само една трета, средната пенсия ще се повиши поне с 250 лева. Защото в страна като нашата, ако не се крадеше така мащабно, като за световно първенство, можеше поне от половината емигрирали в Европа да се върнали тук. Да нямаше това обезлюдяване на градовете и умиращи села, липса на квалифицирани специалисти и изобщо на работна ръка за повечето отрасли. Нямаше да има стряскащи доклади като този на ООН, че през 2080 година България ще намалее наполовина, че българите ще започнат да се превръщат в изчезващ вид. Е, някои страни като Унгария, например, се досетиха, че трябва да вземат мерки и засилиха социалната дейност – увеличиха чувствително пенсии, заплати, помощи за млади семейства и детски надбавки. И ето, че тази разумна политика на Орбан вече дава видими резултати. Ето през м.г. 26 000 унгарци в работоспособна възраст се върнаха обратно в родината си и броят на емигриращите там вече чувствително намалява. А у нас...
Това, че сме на дъното вече го знаят и децата. От десет години не само, че не сме мръднали, но и слизаме все надолу. Интересно що за чудо е това наше дъно? Трябва да попитаме геолозите. Може би е най- дълбокото на планетата... И продължаваме да „мълчим като риби и да търпим като волове” / думи на великия Ботев, когото вече взеха да цензурират в учебниците на нашите деца!/. Но нали и в класацията по свобода на словото сме твърдо на 111- място в света след африканската Гвинея, а пък по корупция, сме все пак, макар и последни в Европа, в световен план, по- напред – на 74-тото... Но за нашите управляващи май все още важи максимата на Мария Антоанета „След нас и потоп!”. Но от историята знаем нейната съдба, нали?!
