Преходът към чиста енергия в Европа се ускорява. Тъй като икономиката на въглищата е подложена на натиск, става ясно, че текущата пазарна динамика и политическите сили се насочват към по-чисти, по-икономични енергийни източници, които да обособят центъра на енергийната система на Европа. През последните три години 15 европейски страни поеха ангажимент да прекратят производството на енергия чрез въглища, премахвайки твърдите изкопаеми горива от своя енергиен микс. Това включва извеждането от експлоатация на повече от 130 съществуващи въглищни електроцентрали.

Европа демонстрира силно лидерство по отношение на защитата на климата, като се ангажира с постигане на въглероден неутралитет до 2050 г. и дава тласък на усилията си за постепенно загърбване на въглищата. В светлината на кризата с COVID-19 се създава както възможност, така и спешна нужда да се подходи към един по-здрав, зелен и устойчив подход на възстановяване на глобалната икономика.

За да се постигне това, правителствата, регионалните власти, кметовете и общностите ще играят важна роля за осъществяването на енергийния справедлив преход, без да бъде изоставен никого, посочват от BloombergNEF в своя аналитичен доклад, засягащ страни като България, Чехия, Полша и Румъния, изготвен съвместно с Bloomberg Philanthropies.

Проучването се фокусира върху пазарните условия и съществуващите политики по отношение на въглищата и енергийния сектор като цяло.

Според BNEF преминаването на въпросните страни към възобновяеми енергийни източници може да отключи до 54 млрд. евро инвестиции и да създаде около 45 хил. нови работни места, стимули, които са необходими на икономиката, за да се възстанови от пандемията.

Поглеждайки напред и отвъд настоящите амбиции, европейската „Зелена сделка“ и подобреният пакет за възстановяване могат да насърчат действията в областта на климата в България, Чехия, Полша и Румъния и други европейски региони, зависими от въглищата, като подкрепят инсталирането на по-евтини и по-чисти енергийни източници, изтъкват от BNEF.

България

Сценарият на BNEF за България предвижда почти 8GW нови мощности на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), инсталирани през следващото десетилетие, докато капацитетът на въглищните съоръжения ще се свие с близо три четвърти до 1,3GW към 2030 г.

Приблизително половината от сега наличните въглищни централи в България са на повече от 50 години и доближават края на своята производствена жизненост.

Други съоръжения, които са на възраст поне 40 години, стават нерентабилни заради високите разходи около отделяния от тях въглероден диоксид. Една от централите, пусната в експлоатация още през 2011 г., вече се възползва от доживотна дерогация, за да приведе операциите си съобразно разпоредбите на Европейския съюз (ЕС) относно замърсяването на въздуха. Скъпото преоборудване, изисквано от регулациите относно емисиите, не е включено в сценария на BNEF, но общата инвестиция, необходима за останалите 1,3 GW, е значително по-ниска от цената на модернизирането на всички съществуващи въглищни мощности.

Според BNEF топлоелектрическите централи в Маришкия басейн ще могат да се възползват от дерогации до 2023 г., след което ще трябва да инвестират в модернизиране според европейските стандарти.

Новите възобновяеми мощности, които ще бъдат изградени през следващото десетилетие, ще бъдат доминирани от соларната енергия, чийто капацитет ще се увеличи от 7% през 2018 г. до малко над една трета от енергийния микс към 2030 г.

Големият скок в изграждането на нови зелени мощности през 2023 г. ще възникне в отговор на затварянето на въглищните централи и липсата на достатъчно проекти, свързани с природния газ.

Това е проблем, който правителството на България ще трябва да реши, за да управлява подмяната на въглищните мощности с по-чисти такива. Оншорните вятърни проекти също отчитат стабилен растеж, благодарение на намаляващите капиталови разходи и благоприятните условия в България за развитие на тази енергия.

Делът на комбинираните топлоелектрически централи, ползващи газови и парни турбини (ГТКЦ) по отношение на инсталирания капацитет ще се понижи от 5% през 2018 г. до 4 на сто през 2023 г., тъй като някои съоръжения ще бъдат изведени от експлоатация. 7,7 GW нови възобновяеми мощности ще бъдат достатъчни, за да позволят закриването на 3,2 GW въглищни мощности без да е необходимо закупуване на допълнителни количества газ или ползване на междусистемни връзки, изтъкват от BNEF.

Тези добавени възобновяеми мощности ще привлекат около 6 млрд. евро през следващото десетилетие, като основният дял ще принадлежи на вятърната енергия, отколкото на соларната, която има по-ниски капиталови разходи. Тази инвестиция ще позволява на България да достигне 75-процентен дял на възобновяемата енергия в своя енергиен микс до 2030 г., като вятърът и слънчевата енергия заедно биха представлявали 52% от общия инсталиран енергиен капацитет.

BNEF очаква производството на електроенергия чрез природен газ да свие допълнително дела на въглищата през следващите няколко години, който ще се възстанови в средата на десетилетието. Дотогава въглищният капацитет ще намалее достатъчно, така че производството на електроенергия от въглищни централи да не може да измести напълно газа, въпреки че цените на синьото гориво се очаква да се повишават, а разходите за квоти за емисии на въглероден диоксид да намаляват след 2024 г.

Ядрените мощности в България, наред с хидроенергията, позволяват на страната да достигне 82% въглеродно неутрално производство на електроенергия при сценария на BNEF. Затварянето на въглищните централи и устойчивото изграждане на ВЕИ ще доведат до намаляване на въглеродните емисии в енергийния сектор през първата част на десетилетието, като се очаква обемът им да се свие със 70% до 2030 г., или с 16 млн. тона спрямо нивата от 2018 г.

Българският Национален план за енергетика и климат (НПЕК) предвижда добавянето на по-малко от 3GW нови ВЕИ през следващото десетилетие, включително над 2GW нова слънчева енергия. До 2030 г. България ще разчита на мрежа от общо 3GW соларен капацитет и 1GW вятърни мощности, както и 700MW биомаса.

Напасването на растежа на ВЕИ към целите за капацитет, установени в НПЕК, изисква голяма част от въглищните мощности да останат активни, за да се задоволи търсенето, като повече от половината от настоящите въглищни централи се очаква да работят и през 2030 г. Цените на въглеродните емисии и модернизацията за изпълнение на стандартите на ЕС представляват предизвикателство за икономиката на наличните ТЕЦ-ове, като съществува голям риск тези въглищни активи да не бъдат използвани пълноценно, създавайки финансов стрес за техните собственици.

Прогнозираният нов капацитет на природен газ не е добавен в енергийния микс, зададен от НПЕК.

Оставащият въглищен капацитет, предвиден в НПЕК, плюс новите ВЕИ мощности и съществуващия ядрен капацитет, заличават необходимостта от добавяне на нови ГТКЦ, тъй като растежът на търсенето на електроенергия е заглушен от пандемията.

Според BNEF интерконекторът между Гърция и България, който ще служи главно за транзит на газ към останалата част на Европа, няма а доведе до увеличаване на вътрешното потребление на газ.

Стратегията на България за електроенергия, произведена от газ, се различава от тази на съседните страни. BNEF дава за пример Румъния, която е решила да замени по-голяма част от своите въглищни мощности с такива на газ.

Въпреки скорошните дискусии относно строежа на нова ядрена централа с мощност от 2GW край Белене, НПЕК не предвижда увеличение на ядреният капацитет на България преди 2035 г.

Проектът „Белене“ е стартиран за първи път през 70-те години, но придобива по-сериозен фокус след 2017 г., когато правителството обяви намеренията си да намери инвеститор за реализиране на плана за втора атомна централа. Потенциалните инвеститори подписаха меморандум за разбирателство през юни 2020 г., но поради дългото време за изграждане на ядрените централи е малко вероятно новият ядрен капацитет да бъде въведен в експлоатация преди 2030 г.

Вместо това, новите инвестиции, заложени в НПЕК до 2030 г., са насочени изключително към ВЕИ, като се очаква да привлекат 2,2 млрд. евро в периода 2026-2030 г.

НПЕК предвижда 30-процентен дял на ВЕИ в крайното потребление на електроенергия до 2030 г., но производството, моделирано от планирания капацитет, показва, че генерирането на електроенергия от ВЕИ може да достигне едва 27%. При включване на ядрената енергия делът на въглеродно неутрално производството достига 60% до 2030 г., спрямо 55% през 2018 г.

До 2030 г. емисиите от енергийния сектор ще намалеят с 20% спрямо нивата от 2018 г. Въпреки това, умерено агресивния график на закриване на въглищните централи означава, че в средата на десетилетието емисиите отново ще се повишават, тъй като производството на въглищна електроенергия реагира на по-ниските цени на квотите за емисии.

Аспарух Илиев, редактор Бойчо Попов