- Д-р Тренчев, как очаквате да работите с новото правителство?
- Впечатленията ни засега са добри. Надявам се, че не само социалният министър ще бъде на позициите, които заяви, а и неговите колеги, защото диалогът не е само с него, а с всички ведомства. Политиката на новия социален министър удовлетворява нашето желание и ние винаги сме искали да се тръгне в тази посока за разлика от миналото правителство, което на практика прекрати социалния диалог с нас и ние се оттеглихме, защото той беше формален и безсмислен.

- Как оценявате програмата за заетост на предишния социален министър Емилия Масларова, за която се разбра, че само 8% от хората, обучавани по нея, са успели да си намерят работа?
- Тази програма не осигурява трайна заетост, а само за определен период от време на група хора, които на нищо не се научават. По тази програма просто се даваше някой лев на хората срещу това да полагат определен труд. Затова ние й казвахме „Програмата на метлите“. Трябва да се помисли за полезността на такива програми и те трябва да се преработят. Човекът, който е дошъл да се обучава, трябва да се изучи до степен на търсен работник. В това отношение работодателите и синдикатите са най-наясно какъв тип хора се търсят на пазара на труда, за да може там да се насочат усилията. Не смятам, че сегашната програма трябва да бъде закрита, тя трябва да бъде така модифицирана, че наистина да стане полезна на хората и да осигурява трайна заетост за по-нататък. Хубаво е, че г-н Тотю Младенов спря програмата на Масларова за пенсионерските почивки на море. По-добре е тези пари, които са заделени, да се използват за крайно нуждаещите се. Другото, което е, ако човек се поразрови малко в кои хотели са ходили тези пенсионери и кой им е собственик, може да се натъкне на интересни неща. Държавни пари лесно се харчат.

- През септември се очаква кризата да се задълбочи. Имате ли подготвени мерки, които да предложите на министъра?
- Въпросът не е само ние да предлагаме мерки. В една сериозна работна група с хора на правителството и най-вече на финансите трябва да бъде обсъден и приет цял пакет от антикризисни мерки, който да започне да се изпълнява. Ние имаме някои идеи, които се надяваме да бъдат взети под внимание. Една от големите антикризисни мерки, които се надяваме да станат факт, е да бъдат отворени европейските фондове, защото тяхното използване е обидно малко. Трябва да се осигури широк достъп на хората до програмите и да се види защо този достъп беше ограничен преди това и кой взима решенията. Трябва да се променят нещата в механизмите, по които се решава за кандидатстването, оценката и прозрачността на еврофондовете. Друго, което трябва да се направи, е да се прегледат проекти, които са разписани и текат вече, да се види дали трябва да се правят въобще. Третото нещо, което трябва да се промени, е безумно раздутата администрация. Има ведомства, които ако ги питате какво са свършили, доста ще се затруднят да ви кажат какво са правили.

- Ако се задълбочи социалното напрежение, може ли да очакваме да излезете на протести?
- Ако това правителство не допусне да се създаде общонационален икономически проблем, няма да има общонационални протести. Иначе може да има протести по конкретни казуси. Ние като част от работниците също ще участваме в тях. Ако не се предприемат ефективни мерки за кризата, протестът ни остава като последно оръжие. За нас е по-добре да се решат проблемите по мирен начин, но ако това не се случи, не ни остава друга алтернатива. Така че протести ще има, те ще бъдат по конкретни поводи. Към момента нямаме основание за национална протестна акция, защото нямаме общонационален изострен проблем.

- Какъв процент очаквате да стане безработицата до края на годината?
- Процентът зависи от това от кой ъгъл ще се погледнат нещата. От ъгъла на официалната статистика предвиждаме, че процентът на безработните ще надхвърли 10%. Ако говорим за неработещите като цяло обаче, ние сме отдавна над 10%.


Интервюто взе Соня Стамболийска