Принципът осигурителен принос-права не трябва да бъде нарушаван, независимо дали е предмет на коалиционно споразумение или някой вчера е решил, че трябва да преизчислява пенсиите. Раздаване на едни пари без експертни изчисления, преизчисляване на пенсиите ще доведе до демотивиране на хората и увеличаване на недекларираната заетост.
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров на пресконференция на КНСБ в Седмицата на действието на Европейската кампания за деклариран труд .
"Хората трябва да бъдат убедени, че ще получават, съответстващо на това, върху което се осигуряват, а не да бъдат мотивирани да са в недекларираната заетост и да не си плащат осигуровките доброволно" допълни Димитров.
По думите на лидера на КНСБ хората трябва да получават не по-малко от прага на бедност, като системата на социално осигуряване дава това, което си внесъл в нея, а тази на социално подпомагане дава допълнително, за да не получава никой по-малко от прага на бедност.
23 милиарда лева произвежда сивата икономика в България. Тези пари са извън обхвата на публичните финанси и на социално-осигурителната и здравните системи. Бюджетът губи.
Най-много нелегален труд има в селското стопанство, строителството, хотелиерство и ресторантьорство, ремонтите. Причната са ниски заплати и липса на контрол от властите, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Сектор строителство дава 20% от недекларирания труд в ЕС.
Недекларираният труд в ЕС се полага главно от наемни работници и в по -малка степен от самонаети. Така е и в България. Само три процента от полагащите нелегален труд са самонаети, уточни Пламен Димитров. От страните в ЕС, Полша, Румъния, Словакия, Русия са с по-голям процент недеклариран труд.
ОТ КНСБ посочиха, че е необходим единен национален показател, който да мери данните на сивата икономика. Дългосрочно трябва да е финансирането на мерките, които да се справят с недекларираната заетост, посочи Димитров.
Който работи на черно, все по-трудно стига до обществен ресурс, заяви той.
По данни на МОТ от 2016 година около 2 млрд. души в света или повече от 61 на сто са във неформалната икономика. За България делът на сивата икономика в БВП е около 21 процента по данни на НСИ, подобни са и данните на АИКБ , посочи лидерът на КНСБ.
Пламен Димитров прогнозира, че в условията на пандемия ще вървим още повече в сивото. Бюджетът губи около 400 милиона на година от недекларирана заетост по данни на АИКБ. В България недекларираната заетост е около 16 процента, малко по-ниска от други държави в ЕС. Пикът е в Полша и Румъния . Чехия и Унгария са с по-нисък от нашия процент.
Недеклариран труд в България се полага главно от наемни работници, само 3 процента са самонаетите.
16-20 процента от населението в страната е закупувало недекларирани стоки и услуги, 5-10 процента са упражнявали недеклариран труд, 6-14 процента са получавали заплата в плик, посочи Димитров. Най-много недеклариран труд има в селското стопанство, услуги , строителство, туризъм, хотелиерство и ресторантьорство, търговия. Причината са ниски заплати и липса на контрол от властите - 53 процента от хората смятат, че е малък рискът да бъдат хванати.
Недеклариран труд има и в светлата икономика - голяма част от работниците там са с регистрирани договори и получават осигуровки, но имат и сиви отношения - допълнителни заработки извън трудовите и осигурителни отношения, посочи Димитров. Такива отношения има често в шивашката индустрия.
