Македонските българи смятат, че Кирил Петков не е акцентирал достатъчно върху въпроса за вписването им в конституцията

Организациите на македонските българи изразиха своето разочарование след срещата с премиера Кирил Петков, съобщи БНТ. 

Според тях срещата е продължила твърде кратко, само 10-15 минути и те на са успели да повдигнат въпросите, които са искали да поставят пред него. Македонските българи смятат, че Кирил Петков не е акцентирал достатъчно върху въпроса за вписването им в конституцията.

Противоречиви са реакции в Скопие след посещението на премиера Кирил Петков в югозападната ни съседка. Управляващите и президента на страната обявиха, че България е направила отстъпка, а опозицията - че Скопие е направило крачка назад в преговорите със София.

Отстъпление от българската позиция и малка дипломатическа победа за РСМ - така медиите тълкуват резултатите от посещението на премиера Кирил Петков. Още преди премиерът да излети за София, президентът на югозападната ни съседка Стево Пендаровски даде интервю, в което отправи две основни послания към обществеността в РСМ.

Първо, той заяви, че България е направила крачка назад, съгласявайки се да използва краткото име Северна Македония и второ - настояването на София македонските българи да бъдат вписани в конституцията на РСМ, според него, е директна намеса във вътрешните работи на страната му.

Оттук нататък очакваме на 25 януари двете правителства, които ще заседават съвместно в София, да се договорят за новите четири работни групи, които ще бъдат формирани.

Кирил Петков е прагматик, но неговите преговори в Северна Македония едва ли ще поставят ново начало в отношенията, защото младият реформатор има да се съобразява с много фактори. Така някой медии в Германия коментират визитата в Скопие.

Медийната мрежа АРД, цитирана от „Дойче Веле“ пише следното: „Българският премиер, който пое поста едва през декември, наследи тежка външнополитическа ипотека: при първото посещение в Скопие младият реформатор носи в багажа си и ветото на своята страна върху старта на присъединителните преговори с ЕС“.

В обширен анализ във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ заявява, че исканията на София не са нищо ново. „Тя настоява българската окупация по време на Втората световна война да не се нарича по този начин, а също така да бъдат признати българските корени на македонския език и българското малцинство в Северна Македония“. 

„В миналото обаче Европа почти не им обръщаше внимание, защото те оставаха в сянката на още по-абсурдната позиция на Гърция към Македония. Още преди 10 години тогавашният български президент Росен Плевнелиев каза, че Македония трябва най-напред да преодолее своята антибългарска нагласа, преди изобщо да се мисли за старт на присъединителните преговори. Факт е обаче, че тогава Скопие водеше една наистина съмнителна историческа политика. Срещу днешното ръководство подобен упрек не може да се отправи. В резултат от българското вето, което нанася косвени щети и на Албания, се топят и последните остатъци от доверие в и без това разклатената политика на ЕС за разширяване на Балканите. Което пък снижава авторитета на ЕС в региона.“

По нататък в статията четем: „Макар че Петков е смятан за прагматик, не е сигурно дали разговорите му в Скопие наистина ще поставят началото на преосмисляне на отношенията. Защото българският правителствен ръководител трябва да се съобразява с много фактори. В неговото коалиционно правителство участва БСП, която по традиция взима националистически курс към Северна Македония. Същото се отнася и до президента Румен Радев“.

В кореспонденцията на австрийския „Ди Пресе“ също акцентът е, че пробив не се очаква, въпреки смяната на правителствата в двете държави.

Визитата беше широко отразена и в македонските медии. 

Историческите въпроси ще бъдат на заден план, пише Vesti.mk. 

Изданието „Република“ помества коментар, в който посочва, че посещението на Кирил Петков не е донесло „нищо в отношенията между двете страни“. Петков не даде отговор на нито един важен въпрос, а по дипломатичен начин се опитваше да ги избегне, прехвърляйки топката към комисията за история или се позоваваше на Договора за добросъседство, пише още „Република“, цитиран в БТА.

Медиите коментират нашироко и въпросът с химна на РСМ, който беше съкратен.„Денешен вестник“ пише, че „военният оркестър е изпълнил само първата част, без тази, „която е проблемна за България, в която се споменават Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански и Крушевска република“.